Този, който се извисяваше като скала над другите двама, не можеше да бъде друг освен Аланон, а някоя от двете по-дребни фигури беше… Андер затаи дъх… Амбърли! Но кой беше третият? Новодошлите застанаха безмълвно в единия край на масата.
— Ваше величество — обърна се друидът към краля и леко се поклони.
— Винаги си добре дошъл сред нас, Аланон. Всички са вече тук и с нетърпение очакват да те чуят.
— Тогава да не губим време — кимна Аланон и пристъпи напред. — Както знаете, голяма опасност заплашва народа на елфите — Силата на Елкрис отслабва с всеки изминал ден и скоро Забраната ще рухне. Демоните вече обикалят наоколо и дебнат сгоден момент да отмъстят за хилядолетното си заточение. А рухне ли веднъж Забраната, ще заприиждат насам като неудържим порой…
… Ни най-малко не преувеличавам, господа. Силата на тяхната омраза е страшна и не бива да се подценява. Засега са на свобода само една шепа от тях и кръвопролитията вече започнаха. А ако цялата сган нападне кралството, силите ще бъдат неравностойни…
— Не познавате нашата армия! — разпалено възрази Пинданон.
— Генерале — намеси се крал Ивънтайн, — нека първо го изслушаме.
Пинданон прехапа устни и се облегна назад.
— Единственото ви спасение е Елкрис — продължи Аланон. — Умре ли Елкрис, вие сте загубени. Дори най-силната армия не е в състояние да ви помогне. Може да ви спаси само чудо. Такова чудо е прераждането на Елкрис и според легендата то е напълно възможно. Вие сами най-добре знаете какво е необходимо за това. Един от Избраниците трябва да занесе семето й при Свещения огън, Извора на живота И да успее да се върне обратно, за да дари нов живот на Елкрис. Едва тогава стена та на Забраната ще се възстанови и демоните ще се приберат обратно.
… Чуйте ме, жители на Арбърлън. Само преди две седмици разбрах за бедата, сполетяла Елкрис, и веднага се отправих насам да предложа на крал Ивънтайн помощта си. За съжаление пристигнах твърде късно. Не можах да предотвратя кървавото убийство на Избраниците, но още не всичко е изгубено! Древните книги в Паранор ми дадоха отговор на загадката за местонахождението на Свещения огън.
… Открих и още нещо. Един от Избраниците все пак е оцелял, защото в деня на кръвопролитието е бил далеч оттук. Този Избраник сега стои пред вас.
Последните думи на друида бяха посрещнати от глух шепот на недоверие. Аланон направи знак на по-дребната фигура да се приближи до масата. — Свали си качулката — нареди той.
Настъпи миг на напрегнато очакване, Ивънтайн стискаше облегалките на престола си така здраво, че кокалчетата на китките му побеляха.
Разнесе се сподавен вик на изумление и зеленият, едновременно плах и прелестен поглед на Амбърли срещна не по-малко смутения поглед на нейния дядо.
После Арион изведнъж скочи от мястото си с пребледняло от гняв лице:
— Не, друиде! Само това не! Как смееш изобщо да я водиш тук?!
При тези думи на брат си Андер пламна и също беше готов да скочи от мястото си, но баща му го спря. Надигна се гневна глъчка, която постепенно утихна под строгия поглед на краля. — Нека първо изслушаме Аланон! — повтори Ивънтайн.
— Благодаря — кимна друидът. — Достойни мъже на Арбърлън, искам добре да разберете едно — Амбърли Елеседил е последната ви надежда…
— Тежко ни и горко, ако разчитаме на една изменничка! — отново не се сдържа Арион. Кейл Пинданон кимна в знак на мълчаливо съгласие.
— Ако не вярвате, че тя все още е достойна да служи на Елкрис, това лесно може да се провери — всъщност не мислете, че самата Амбърли не е измъчвана от същите съмнения… Но уверявам ви, че в този съдбоносен момент единственото, което има значение, е решението на Елкрис, ничие друго. Ако тя прецени, че може да повери семето си на Амбърли, значи всичко е наред. Тук няма място за гордост, нито за гняв, защото съдбата на цялото ви кралство е заложена на карта. Това трябва да ви е пределно ясно. Затова, достойни елфи, забравете миналото, подайте ръка на Амбърли и се доверете на преценката на мъдрата Елкрис.
— Няма да стане — свъси вежди Арион.
— Прекалено много искаш от нас, друиде — поклати глава Емер Чиос.
— Защо? Искам само да бъдете безпристрастни и да оставите нещата да следват своя естествен ход, Повтарям ви, че не е във ваша власт да решите дали Амбърли ще бъде натоварена с изпълнението на тази изключително рискована мисия. Първо трябва да се долитаме до Елкрис. Нека Амбърли се яви пред нея и ако Елкрис й повери семето си, заклевам ви, не се опитвайте да я спрете, а се молете за благополучното й завръщане.
— А ако Елкрис я отхвърли?
— В такъв случай тежко ни и горко… Въпреки че ни най-малко не подценявам армията на генерал Пинданон.
— Чуваш ли се какво говориш, друиде?! — избухна Арион въпреки предупредителния поглед на баща си.
— Искам и вие добре да ме чуете — обърна се към него Аланон.
— Криви ще ти излязат сметките, Аланон — сви устни Арион. — Елкрис няма дори да й проговори. Но нека все пак изменницата благоволи да ни обясни какво я е накарало да изостави задълженията си и да побегне като последна страхливка.
