Сюркуф нареди да изнесат ракети от барутницата. Тяхната светлина и един оръдеен изстрел трябваше да уведомят „Сокол“, че „Eagle“ се намира в техни ръце. Сигналът беше забелязан и след половин час, през който Сюркуф претърси внимателно „Eagle“, шхуната се приближи и хвърли котва до английския кораб. Бяха докарани и трите оставени лодки. Акцията срещу „Орел“ беше приключила успешно.
Но трябваше да намерят и отвлечения мисионер, а никой от екипажа не им беше дал някакво сведение за него. Въпреки молбите и заплахите всички бяха запазили упорито мълчание. Започнаха да разпитват лейтенанта. Но и той мълчеше. Затова Сюркуф изпрати човек да доведе капитана, който все още лежеше вързан в каютата си. Посрещна го на палубата, където го наобиколиха всички моряци от „Сокол“. Бяха запалили и окачили по мачтите няколко фенера и светлината им беше достатъчна, за да разгледат добре човека, който носеше такава ужасна слава. Той имаше висока, слаба, приведена фигура и лице, чийто израз можеше да предизвика всичко друго, само не и доверие. Кърпата от устата му беше извадена и краката му развързани. Ръцете му обаче останаха вързани. Той сякаш все още не бе осъзнал последиците на случилото се и изобщо не изглеждаше съкрушен; очите му блестяха, а лицето му беше зачервено от гняв, когато влезе в кръга от хора и попита с груб глас:
— Какво става тук? Кой е този, който се осмелява да играе ролята на господар на моя кораб?
— На вашия кораб ли, мистър Шутър? — отвърна Сюркуф. -Мисля, че той е мой!
— Ама че нахалство! Кой сте вие?
— Аз съм Робер Сюркуф, поданик на Френската република, а корабът, чиито светлини виждате зад щойерборда, е „Сокол“, с който искахте да се запознаете толкова много. Както виждате, аз ви спестявам усилията на по-продължително безуспешно търсене!
Когато капитанът чу името му, пребледня. Но това остана единственият признак на уплахата му и той отвърна гордо:
— Робер Сюркуф? Хм! Да, спомням си, че съм чувал някъде това име, но какво търсите на борда на „Eagle“?
— Търся капитан Шутър…
— Е добре, това съм аз. И после?
— Освен това търся един свещеник, когото сте отвлекли преди няколко дни от Ява. Имайте добрината да ми съобщите къде се намира сега!
— Няма да имам тази добрина, господине! Имам навик…
— Ха! — прекъсна го Сюркуф грубо. — Съвсем безразлично ми е какъв навик имате. Сега важи само онова, което харесва на мен!
Моля ви да не считате Робер Сюркуф за човек, с когото могат да се разиграват комедии. Предполагам, че не ви липсва дотолкова разум, та да не можете да схванете сегашното си положение. Ще ми кажете ли къде се намира мисионерът, или не?
— Капитан Шутър не отговаря на някакъв си Сюркуф!
— Добре, вие сте мой пленник. Тъй като отказвате да си отворите устата, ще трябва да ви принудим. Лейтенант Ервияр, вземи края на въжето! Този човек ще получи тридесет удара по гол гръб!
При тази заповед Шутър направи бързо крачка напред.
— Какво казахте? — извика той разтреперан от гняв. — Искате да ме биете! Мене, един офицер! Капитана на „Eagle“, пред когото всеки враг трепери!
Сюркуф вдигна рамене и отвърна:
— Надявам се, че не причислявате мен и моите храбри момчета към хората, които треперят пред вас. Да, ще наредя да ви отворят устата с хубави удари!
Шутър отвърна най-напред с дрезгав вик, а после изкрещя:
— Човече, няма да посмееш! Все още има някакво международно право. Аз не съм пират, a privateer, който притежава валидни пълномощия. И ако не ги уважите, то капитан Шутър е човек, който ще ви научи на уважение и ще потърси удовлетворение. Треперете от отмъщението ми! Пленихте кораба ми, добре, не възразявам, макар че моите сънливци ще си платят много скъпо за това, но нали ще трябва да ме предадете в най-близкото пристанище, а после, да, после ще ви покажа какво означава да се заплашва човек като мен с бой с въже!
