— Убиха един от нашите. Дойдоха при нас, за да си искат обратно техния пенгадшар (Пенгадшар — учител, мисионер. Б. нем. изд.). Аз съм вождът; искаха да ми върнат златото, но аз поисках една пушка с олово и барут. Те се съгласиха и когато видяха пенгадшара, го взеха със себе си, за да избягат, Ние им преградихме пътя. Тогава един от тях взе ножа си и прободе сина на моя брат. Брат ми не беше там, затова аз грабнах копието си и го забих в ръката на този човек. Той умря, защото това копие е потопено в табу-упас. После вързахме другите двама. Сега те лежат в колибата ми и ти можеш да ги видиш.
Думите на този човек звучаха така, като че ли казваше самата истина. Пратениците бяха действували необмислено и бяха раздразнили малайците.
— А какво ще поискате сега за този пенгадшар? — попита Сюркуф.
— Това, което вече казах, защото аз не говоря с два езика. Но ще трябва да ни платиш и за убития.
— Вече е платено за него, понеже убиецът му е мъртъв. Но все пак ти разрешавам да поискаш нещо.
— Това ще направи баща му, който седи при трупа в колибата. Ще трябва да дойдеш с нас.
— Обещаваш ли ни, че ще бъдем в пълна сигурност?
— Да, ще бъдете мои гости.
Отведоха ги още по-нагоре по реката, докато стигнаха до една долина. Там под дърветата се намираха мизерните жилища на дайаките. В най-голямото от тях, което принадлежеше на вожда, трябваше да се състои съвещанието. На него присъствуваха само най-изтъкнатите хора. Появи се и братът на вожда. Беше се окичил с най-различни траурни знаци и по време на цялото съвещание не пророни дума. Най-напред Сюркуф пожела да види свещеника и двамата пратеници. Желанието му беше изпълнено.
Щом доведоха свещеника, Сюркуф веднага позна в негово лице отец Мартин. Той застана на входа в радостно учудване, че вижда толкова много европейци. Преди това не му бяха разрешили да говори с пратениците и сега не знаеше нищо за благоприятния обрат на съдбата си. Когато погледът му попадна на капитана, той напразно се помъчи да си спомни къде беше виждал този човек.
— Казвам се Сюркуф — започна капитанът.
— Робер Сюркуф! Капитан Сюркуф! Сега те познах въпреки голямата брада и тъмния цвят на кожата. Ела да те прегърна, мой храбри благодетелю!
Съдържанието на краткия им разговор беше следното: отец Мартин успял да избяга в Италия, а после напуснал Европа, за да съдействува при покръстването на езичниците. Той разказа по своя простичък начин за многобройните беди, които беше преживял. Най-лошото от всичко било обаче времето, прекарано на борда на „Eagle“, където се подигравали с него и с вярата му по най-злобен начин. Накрая дори го продали, за да бъде принесен в жертва при някое погребение. Сюркуф, разбира се, му обеща, че ще бъде освободен и му разказа за пленяването на Шутър.
Когато доведоха пратениците, стана ясно, че те бяха двамата моряци от „Сокол“. Умрелият от отровата упас беше английският помощник-кормчия, който, както разправяха неговите придружители, бил действувал толкова дръзко и непредпазливо само за да спечели благоволението на Сюркуф.
Започнаха преговорите с дайаките. Вождът Карима, изглежда, не беше привърженик на многото приказки, затова не изгубиха излишно време за постигане на съгласие. Неговото ясно и кратко въведение гласеше:
— Искаме да побеждаваме нашите неприятели и затова се нуждаем от оръжия като вашите. Ще ти кажа какво трябва да ни дадеш: една пушка, барут и олово за убития; една пушка, барут и олово за пенгадшара, ако не иска да остане при нас. Ако остане при нас, тогава ще ни учи на онова, което не знаем. Дайаките горе в планините и във вътрешността на острова не могат да мислят. Ние обаче разбираме, че вие сте много по-мъдри от нас. Искаме да се учим от вас и да сключим с вас съюз. Ако постъпиш така, както ти казвам, ще ти покажа златен пясък и хубави камъчета, които намираме в планините, а ти ще ми кажеш колко пушки, олово, барут, секири и ножове можеш да ни дадеш за тях. Много ни харесват също кърпите и дрехите. После ще се разделим в мир и винаги ще се радваме, когато дойдеш пак при нас или ни изпратиш някой пратеник.
Сюркуф беше доста учуден на това както миролюбиво, така и обещаващо печалба предложение.
— Това не е случайност, това е работа на провидението! — каза свещеникът. — Бог направлява стъпките на този вожд по правия път, а на мен посочва едно място за благословена дейност. Капитан Сюркуф, аз оставам тук! Ще имаш ли грижата за това, да не прекъсна съвсем връзките си с останалия свят?
