— Една фрегата от английската ескадра на комодора ((англ.) — флотски командир по чин след контраадмирал (в Англия и САЩ). Б. пр.) Денси хвърлила котва край Бел-Ил срещу Льо Пале, за да сплаши малките селища на острова. Докато екипажът се намирал на сушата, пристигнал малък бриг с издути платна, вдигнал английския флаг, доближил борда си до борда на фрегатата, пленил я, вдигнал френски флаг и отплавал. На следващото утро същата тази фрегата се приближава най-спокойно към английската ескадра, блокирала пристанището на Брест. Бригът я следвал със свален флаг, като че ли бил пленен от нея. Тя издигнала гордо английското знаме и тъй като всеки капитан познавал фрегатата, всички си помислили, че комодорът Денси я е изпратил с някакво специално поръчение до командира на ескадрата пред Брест и че по пътя тя е пленила френския кораб. Фрегатата поздравила и всички кораби от ескадрата й отвърнали. Отправила се към адмиралския кораб и си дала вид, като че ли ще легне в дрейф, обаче внезапно свалила английския флаг и нагоре полетяло френското знаме. Бригът последвал примера й. Двата кораба изпратили снарядите на всичките си оръдия от бордовете, обърнати към огромното туловище на английския адмиралски кораб, който бил линеен кораб със сто и двадесет оръдия, после опънали моментално всички платна и се измъкнали щастливо под закрилата на батареите от Льо Гуле (тесният вход към рейда на Брест. Б. пр.). Англичаните, които, естествено, се приготвили светкавично за преследване, били принудени да се върнат поради огъня на батареите.
Очите на императора заблестяха.
— Това е такова геройство, в което трудно може да се повярва — извика той.
— Сир ((фр.) — обръщение към крале. Б. пр.), разказвам един факт!
— Вярно, че и аз самият бях свидетел на подобна геройска постъпка. Един съвсем млад моряк плени английски кораб и мина с него съвсем открито между флота и адмирал Худ. Този човек се казваше Робер Сюркуф и е същият, за чиито подвизи научаваме новини с всяка поща от Индия. Впрочем вашият герой трябва да познава доста добре бреговете на Бретан и пристанището на Брест.
— Така е, защото е роден в Бретан.
— И Робер Сюркуф е бретанец. Как се казва вашият човек?
Необходимо е да запомним това име, защото собственикът му може да ни потрябва.
— Ваше Величество, споменахте вече два пъти името му.
— Ах! Сюркуф ли е? Наистина ли е Сюркуф?
— Самият той, сир!
— Тогава вярвам в пленяването на фрегатата. Това е такъв майсторски номер, който не може да бъде повторен от друг. Трябва да опитаме да задържим този човек, да му дадем на първо време един линеен кораб, а после ескадра. Запомнете добре, това е моята воля!
— Благодаря на Ваше Величество от негово име. Той ни носи не само пленената фрегата, а също и доклади, писма и пари от Ил дьо Франс (старото (френско) наименование на о. Мавриций. Б. пр.) и Ил Бурбон. Губернаторът на Ил дьо Франс ми съобщава, че през последните три месеца е получил от Сюркуф единадесет кораба, които този наш смел съотечественик е отнел от англичаните. Франция благодари на Сюркуф не само за това изключително ощетяване на врага, но и за големите парични суми, получени от продажбата на плячката заедно с товарите. Убеден съм, че този млад бретанец може да стане страшилище за англичаните, ако му се разреши да заеме подходящо място. А при това е толкова скромен и непретенциозен, както рядко съм виждал човек с неговите заслуги.
— Как, вие го познавате? — попита императорът бързо.
— Извинете, сир! Забравих да кажа, че той ме помоли вчера за аудиенция, която му е разрешена за днес.
— Значи се намира в Париж?
— Той е тук, за да заведе процес срещу губернатора на Ил дьо Франс, който отказва да му изпрати цялата полагаема се част от няколко заловени Кораба.
— Колко е голяма тази сума?
— Към милион и половина франка. Той вече спечели един подобен процес срещу губернатора, където законодателното тяло реши нещата в полза на Сюркуф. Тогава ставаше дума точно за 700 000 франка.
— Но един такъв корсар печели страшно много пари!
— Само корсар с предприемчивостта и разума на Сюркуф. Но нека Ваше Величество благоволи да помисли за сумите, които са му необходими да поддържа кораба си винаги в добро състояние.
Впрочем всички знаят добре, че Сюркуф не задържа нито един франк за себе си; той е и баща, и приятел, и ковчежник на нашите поселища в Индия, които за съжаление така често са предоставени само на неговата закрила и щедрост.
— Ще спечели ли процеса?
— Не се съмнявам нито за миг.
— Мога и сам да уредя тази работа, за да не пострада справедливостта от някое decision arbitraire ((фр.) — своеволно решение. Б. пр.). Възможно ли е да се видя с този Сюркуф, но сякаш случайно?
Аз трябва да разговарям с него. Ще определи ли Ваше Величество кога да се проведе този разговор при мен?
— В единадесет часа преди обед. Ще имате грижата да бъдете точен. А каква е неговата част от фрегатата?
— Вече са започнали да оценяват кораба.
— Може да не се занимават с това. Сам ще възнаградя Сюркуф!…
