— Силата на парата — каза Фултън след продължителна дискусия над изобретението му — ще допринесе на корабоплаването неимоверно голяма полза и ще го тласне напред по неподозиран начин. Големите разстояния ще изчезнат, трудностите ще се опростят, ще намалеят опасностите и нещастните случаи. Маневреността на всеки кораб ще се удесетори, щом като вече няма да зависи от вятъра и от платната. Онзи владетел, който пръв построи военни кораби с пара, ще превъзхожда всеки флот в света.
Консулът го слушаше мълчаливо, усмихнат саркастично. После той хвана Фултън за ръката и го притегли към прозореца. Като посочи надолу към преминаващото човешко множество, той попита с подигравателен глас:
— Виждате ли новото изобретение, което мнозина от хората носят между устните си?
— Виждам го — отвърна Фултън. — Това е пурата, която и хората във Франция са започнали да пушат.
— Е, добре! Всички тези пушачи са живи парни машини. Само изпущат пара и нищо повече!
— Осмелявам се да отбележа, че не бива да се смесва пушекът с парата. Онова, което се образува при пушенето на пура, не е пара.
При тази забележка веждите на първия консул се свиха гневно. Не беше свикнал да бъде поправян от обикновени изобретатели. Затова и гласът му прозвуча по-грубо , отколкото досега:
— Пара или пушек, е все едно! Как може пушекът да има сила да придвижи цял кораб? C’est drole — смешно е!
Фултън не се осмели да го поправи отново, но отвърна с най-учтив и внимателен тон:
— Все пак повтарям и твърдя настойчиво, че онзи владетел, който притежава първите параходи, за кратко време ще стане господар на всички морета. Разноските за няколко опита са смешно малки пред тази перспектива. Ще припомня омразата на Англия към Франция. Ако владетелят на френската нация би имал флот от параходи, той би могъл да налага законите си в Лондон на англичаните.
Наполеон се отдръпна от прозореца, до който двамата бяха останали прави, и каза студено:
— Mon ami ((фр.) — приятелю. Б. пр.), не съм свикнал да доверявам успехите си на парата. Напълно съм осведомен относно проекта ви и се виждам принуден да го отхвърля.
Едно гордо движение на ръката му за сбогом показа на Фултън, че аудиенцията е приключила.
Фултън си тръгна. Една голяма надежда го беше изоставила. Но консулът дори и не подозираше, че донякъде, като император в изгнание, щеше да си спомня за този час със съжаление.
Но след малко повече от година на него му беше напомнено за този час. Бонапарт, станал междувременно император, беше събрал близо до Булон и Утрехт значителни военни сили, за да стъпи на английския бряг. Вследствие на това англичаните бяха засилили надзора си над френските пристанища по такъв начин, че нито един френски кораб не беше успял да се измъкне. Освен това английските кораби кръстосваха пред бреговете на Франция, спираха всеки срещнат кораб и го претърсваха; ако корабът беше френски или носеше стоки за Франция, те го пленяваха веднага. Това безизходно положение създаваше страшно много работа на министъра на марината. Почти ежедневно той разговаряше с императора и тези разговори завършваха обикновено с взаимно изнервяне.
По време на едно от тези бурни събеседвания, тъкмо когато пак ставаше въпрос за безкомпромисната блокада на всички пристанища, министърът каза:
— В това бедствено положение се радваме толкова повече да чуем, че все пак още има мъже, които могат да се мерят по смелост и сръчност с тези британски морски вълци.
Императорът го погледна въпросително:
— Какво има — попита той, — да не би Хюг да е направил нещо? Адмирал Хюг беше именно един от малкото френски моряци, които понякога провеждаха успешни операции.
— Не — отвърна министърът. — Става въпрос за нещо друго; прилича почти на малък морски роман.
— Говорете, колкото и малко да се интересувам от романи!
