И си помисли: Аз пак ще бъда налице, но нищо няма да ми попречи да направя така, че „те“ да изпаднат в същата зависимост от мен, както и Убиеца, който сега е под моите заповеди. Освен това нищо не ми пречи да завъртя малко по-бързо колелото, за да ускоря краха им. Не знам. Ще видя. Лично за мен „те“ имат това предимство, че са организирали пазара и здраво го държат в ръце. С „тях“ поне знам къде отивам и мога да изчислявам приблизително общата стойност на бъдещите приходи. Докато бих бил далеч по-несигурен в това отношение с евентуалните им заместници, въпреки че значително по-лесно бих могъл да ги контролирам. Съществуват все още много „за“ и „против“.
Друго разрешение би било (и идеята е наистина оригинална) да се предложи на американското правителство, а и на всички заинтересовани правителства да направят от „тях“ нещо като жандарми на дрогата. „Те“ да продължат да я събират с тъй характерните си нежни и деликатни методи, но вместо да я насочват към пунктовете за продажба, да се договарят за изкупуването й от споменатите правителства, които от своя страна, ако искат да я изгарят, ако искат да я подаряват на рибите в Тихия океан. Как се казваше онзи крадец французин, когото накрая назначиха за началник на полицията, изхождайки от принципа, че най-добрият начин да пипнеш един разбойник е да пуснеш по дирите му друг разбойник? А, да! Видок. Бих могъл да превърна всеки от „онези там“ в един латиноамерикански Видок. Не бих имал нищо против дори да посреднича между „тях“ и правителствата. Наричайте ме Кисинджър!
Май взе да се накъркваш, Мак. Дали пък да не спреш дотук с пиенето, ммм?
Добре. Усмихна се на седящия от лявата му страна Ел Сикарио, който като нищо можеше да се е качил на борда с единствената цел да го екзекутира въпреки уверенията си в преданост. Би било напълно в стила му да успокои жертвата си преди да я убие.
Не ми се вярва. Ще видим.
Реши да направи обобщение на размислите си през последните дни. Съществуваха, общо взето, четири възможни варианта.
„Те“, повече или по-малко засегнати, остават на място и той, Макартър, ги държи в ръцете си.
„Те“ биват заместени от други, още по-тъпи от тях (и в резултат се стига до разпиляване на пазара). Някои от заместниците успяват се справят с конкурентите си и на свой ред се превръщат в каменни богове, което е напълно в реда на нещата. И рано или късно също попадат под негов контрол.
Предприема се тотална кампания за изкореняване на насажденията от кока (предполагаща най-вероятно повече шум, отколкото реални действия), придружена с нещо като план „Маршал 2“, предназначен да компенсира загубите, понесени от южноамериканските земеделци (боливийци, перуанци и най-вече колумбийци) в резултат на лишаването им от обичайния им поминък. И той, Макартър, е главният печеливш от този план „Маршал“, тъй като притежава най-малко половината от всичко онова, което си заслужава да бъде купено в Южна Америка.
