Картел полностью

Обявява се амнистия и каменните богове биват превърнати в неподкупни борци против дрогата. Освен че този последен вариант му се струваше напълно утопичен (не трябваше да забравя обаче, че навремето президентът Картър бе замислил нещо подобно по отношение на доставчиците на хероин в Златния триъгълник), той го лишаваше в бъдеще и от всички негови доходи. Което не беше чак толкова трагично. Може и да не разполагаше с петстотинте милиарда, за които бе споменал Гантри, но му се събираха към четиристотин и няколко. Все някак щеше да свързва двата края.

Причината не беше в шампанското — действително бе изпаднал в еуфория.

Съществува един-единствен начин да те спрат, Мак: да прекратят незабавно всички международни финансови операции, независимо от естеството им, и да поставят по един полицай (неподкупен) зад всеки финансист на планета.

А това ще стане на куково лято.

Ел Сикарио слезе при кацането им в Делхи. Както и двамината спящи юначаги от четвъртия ред.

Свърза се, или по-точно опита да се свърже с Лети от лондонското летище. Напразно. Очевидно имаше атмосферни смущения; вече се бе случвало.

Джейк го чакаше в Насау, където се намираше от предишния ден. Изтълкувал погрешно дадените му нареждания и мислел, че Макартър ще пристигне двайсет и четири часа по-рано. Хидропланът изящно се откъсна от морската повърхност.

— Никакви проблеми — заяви Макартър в отговор на въпроса на пилота. — Спокойно можете да ползвате вашите десет дни. Ще намеря начин да се оправя, ако ми се наложи да пътувам. Вземате ли жена си и децата?

Джейк каза, че те вече били напуснали острова на път за Маями, откъдето цялото семейство щяло да отлети за Италия — Джейк беше от италиански произход и имаше куп братовчеди и чичовци в района на Мантуа.

— Но ако наистина имате нужда от мен, господине, веднага ми се обадете. Ще бъда тук още на следващия ден.

— Починете си хубаво. Аз също имам намерение да си дам отдих…

Последва обичайното приводняване и обичайната разходка с лодка до плажа. Макартър припряно скочи на брега.

— Лети? Тук съм.

Най-много го учуди отсъствието на момичетата… Забави се, събирайки безбройните подаръци, които бе донесъл, и колкото повече от тях се стараеше да обгърне с ръце, толкова повече изпускаше. Беше дяволски смешно! Самият аз съм дяволски смешен в тоя тропически костюм, измачкан безбожно след двайсет и девет часа пътуване. Веднага ще взема един душ. Тя ще дойде при мен и…

— Лети?

Смееше се, все така в чудесно настроение, и се подиграваше на собствената си несръчност, която ставаше…

Обърна се и впери очи в хидроплана, който маневрираше, готвейки се да отлети за Маями. О! Не! Изведнъж го поразиха множеството съвпадения: невъзможността да установи радиотелефонна връзка; отсъстващото от два дни семейство на Джейк; самият Джейк, който го чакаше в Насау от предишния ден…

И тази тишина, това потискащо усещане за празнота, за запуснатост. Втурна се към къщата, разпилявайки подаръците по пясъка.

Нито една, нито една-единствена прислужница.

— Лети!

Първата от дъщерите му лежеше в леглото си. Малко кръв бе протекла от дупката в слепоочието, направена от двата куршума.

Другите две трупчета също лежаха в креватчетата си; очевидно смъртта бе изненадала децата в съня им.

Макартър излезе. Вече знаеше какво ще намери.

Карабината, с която си беше послужила, за да убие дъщерите си, бе грижливо поставена върху един шкаф, на по-малко от метър от краката на Лети, обесена на една греда.

И навсякъде из стаята имаше отворени вестници и списания, подредени и сгънати така, че да се четат заглавията на статиите, посветени на колумбийската афера. Придружени с кошмарни снимки на деца, станали жертва на „крака“.

Телевизорът продължаваше да работи; един журналист от Си Ен Ен коментираше заплахите, които тегнеха над живота на колумбийския министър на правосъдието и на децата му.

Лети изглеждаше ужасяващо. Бележката, изписана с възхитителния й дребен почерк, тъй точен и равен, гласеше:

„Не питай защо, Джими. Знаеш защо.“