Един ден преди Коледа Зенаид отпътува от Ню Йорк за Мисиками. На шестнайсетия си опит Марти Кан се бе отказал да я убеждава да остане в Манхатън, за да прекарат празниците заедно. Дори и тържествената му клетва в паметта на майка му, че ще я вземе за съдружник още в началото на следващата година — е, няма да е през януари, нито през февруари, нито пък през март, но виж, може би през юли или най-късно през септември, добре де, през ноември, да речем, и шест хиляди долара седмично, — та дори и след това тя остана неумолима. Щеше да прекара Коледа с дядо Ганьон в Мисиками. Точка по въпроса! Гръм и мълнии! Беше бачкала като щура, откакто Марти Кан я нае, и щеше да прекара Коледа или в Мисиками, или никъде.
И тъй, пристигна в Мисиками и завари любимите си палачинки, току-що приготвени, още парещи, прелели от кленов сироп и изпита неописуемо щастие, че е отново тук, точно година, откакто бе започнало всичко. И че най-сетне всичко е свършило.
Попързаля се с кънки по езерото и дори изпита същото удоволствие, както някога. С тази разлика, че Лавиолет не беше същият. Лавиолет вече не я преследваше, за да я „награби“. Огромният глупак си бе намерил гадже. При това не особено отблъскваща, макар и чужденка — момичето беше от Чикутими: „Прекосяваш Лорантидите на идване от Квебек и си точно там.“ Да бъде в Мисиками, и то без Лавиолет да препуска подире й, за нея бе нещо ново.
— Традициите се губят — отбеляза дядо Ганьон.
С подчертано многозначителен вид. Това й се стори малко странно и тя попита:
— Има ли нещо, което би трябвало да знам и което не знам?
— Нямам представа за какво говориш, малката. Хайде, върви да вземеш един душ. Студът така те е изрисувал, че може да ти завиди и северното сияние!
И току подръпваше от лулата си, макар че от три години вече не пушеше. Всъщност наоколо вонеше на лула. Зенаид изведнъж си спомни също тъй многозначителното изражение, което се бе изписало на лицата на Лавиолетови, Дьошармови и останалите Ганьонови малко преди това, когато напусна заледената повърхност на езерото и свали кънките.
— Дядо?
— Върви да се къпеш.
— Бих искала все пак…
Беше все още дяволски силен за възрастта си. Сграбчи я за врата и я запрати към облицованата с дърво баня, която приятно ухаеше. Заливайки се в щастлив смях и едновременно леко раздразнена, тя се съблече и се пъхна под горещата водна струя. След това, съвършено гола, като се изключи увитата около главата й хавлия, влезе в стаята си.
— Ето това значи да си оплакнеш очите! — заяви Гантри.
— Омитай се, Гантри!
— Добре ли си? Загубила си целия си загар.
— Първо, аз съм сгодена за Марти Кан…
— Глупости. Снощи вечерях с него в Ню Йорк. Обличай се, тръгваме.
— Ха! — озъби се Зенаид. — Още не се е родил оня, който ще ме накара да отида някъде, където не искам да отида!
— Той е пред теб, Ганьон.
Тя обу пликчетата си без да бърза. Избра червени, защото знаеше, че той обича контраста между този цвят и кожата й, но се престори, разбира се, че не си спомня това и че се е спряла на червеното така, както би избрала антрацитенозелено или вишневосиньо.
И тогава замахна. С всички сили. Ударът попадна в устната на Гантри, която се сцепи и пусна кръв. Той й отговори с кроше в стомаха, което я повдигна и я запрати на леглото. Гантри припали лулата си.
— Чакам от втори август. И взе да ми писва, Ганьон. Боли ли те?
— По-малко, отколкото теб.
Той се усмихна.
— Виж, тук съм съгласен с теб. И нямам предвид устната.
— Аз също.
— Ти, ми причини голяма болка. Би ли се облякла, ако обичаш?
— А ако не се облека?
— Увивам те в две одеяла и те отнасям на гръб. Дядо ти вече е приготвил куфарите ти. А и освен това там, където отиваме, ще ти е необходим само чифт долни гащи.
Той действително я уви в две одеяла и я метна на рамо.
— Сложих куфара ти в колата — уведоми я дядо Ганьон. — Увих ти и няколко палачинки. За из път.
— Долен, гаден предател! Весела Коледа, дядо!
— Весела Коледа, малката. Гантри, на ваше място бих я проснал в безсъзнание. Способна е да ви създаде куп неприятности в колата.
— Няма да се лиша от това удоволствие — увери го Гантри. — Весела Коледа, господине. Много се радвам, че се запознахме.
— А аз двойно повече — усмихна се широко дядо. — Бях започнал да губя надежда, че някой ден ще се отърва от тази кощрамба, която изгълтва всичките ми палачинки. И благодаря за всичко.
— За какво му благодариш, по дяволите? — полюбопитства Зенаид.
Отвън Лавиолетови, Дьошармови и Ганьонови се бяха наредили в двоен шпалир като за обиколката на Франция.
Алекс и останалите също благодариха на Гантри, който в отговор само се усмихна и прибра глава в раменете си, за да предотврати да бъде удушен от Зенаид. Тя опита да се докопа до палците му, за да ги извие, но той така силно я стисна през кръста, че за момент и се стори, че е счупил ребрата й.
