Хотели - Първа стая полностью

- Окей, окей, мисля, че ми стана ясно.“

Ребека отново подхвана с дрезгавия си глас, прекъсвайки нишката на моите спомени:

- Разбира се, „Нощни красавици“ се радва на известна репутация. Ние наемаме и предлагаме само красиви, млади, чистоплътни момичета, които говорят безупречен френски, а освен това са и образовани. Не доставям закачалки и вази. Ала според това, което виждам и чувам, нямам притеснения за вас.

- И това ли е всичко?

- Да. Това е всичко, за което се ангажирате по отношение на нас чрез договора, и всичко, за което клиентите ни заплащат.

- Добре - лаконично одобрих аз.

- Изглеждате разочарована. Какво сте си представяли?

Тонът й бе станал по-остър и тя неочаквано започна да се държи високомерно като Ума Търман в рекламата за онази газирана напитка с двусмислено название. Явно Ребека Сибони умееше по свой начин да вдъхва уважение у своите подчинени.

Сетне върху лицето й разцъфна едва доловима, почти джокондска усмивка, и тя добави тихо, придружавайки думите си с широк жест:

- След това... Ако господинът се окаже по ваш вкус, това е съвсем друга история. Вашата история. И вие, и той сте възрастни хора. И аз няма да съм тази, която ще възпре вас или него да осъществите желанията си.

- И аз това повтарям постоянно - допълни съвсем сериозно София.

Опитах да прогоня от съзнанието си картината на моята приятелка, изтегната гола в тъмната стая на разкошния хотел, оставила се на волята на непознатия с плодов вкус, специалист по галене на вагини.

- Не наемам и такива като мен, на прага на менопаузата, за да избягна подобен род инциденти!

Подчерта последната дума с лека въздишка, сякаш сама не вярваше, че подобно нещо би било чак толкова драматично, сетне от дълбочината на гърлото й изригна дрезгав смях, граничещ с кашлица.

Посланието беше кристално ясно: даваше ни се пълна свобода след предоставената от агенцията услуга да завлечем въпросния джентълмен в хотел „Шарм“ или другаде, но тя не желаеше нищо да чува и да знае за това. Тази част принадлежеше изцяло на нас, включително тарифите и приходите. Така ние поемахме и всички свързани с нея рискове. Ето защо реши да ми обърне внимание върху този факт:

- Не мога да гарантирам нищо относно това, което може да се случи в хотелските стаи. Трябва да сте наясно, че от момента, в който решите да влезете там, ние не можем да се намесим.

- А ако прибегне до насилие?

- Прекалено много филми си гледала! - намеси се моята приятелка. - Това са депутати, адвокати, бизнесмени... Никой от тях няма да се осмели да ти посегне дори на шега.

Наистина ли бе казала „на шега“?

- Няма значение - прекъсна я Ребека. - Повтарям: от момента, в който прекрачите прага на стая заедно с вашия клиент, оставате сама. Каквото и да се случи вътре, в никакъв случай няма да ви се притека на помощ. Наясно сме, нали? В никакъв случай.

- Да - съгласих се аз.

- Ако допуснете грешката да ме потърсите за съдействие или да споменете агенцията пред трети лица, полицията например, имайте предвид, че категорично ще отрека някога да съм ви виждала. Незабавно ще бъдете извадена веднъж завинаги от нашата картотека.

Суровата маска, която бе надянала, изведнъж падна.

- И така, поздравления! И добре дошла в „Нощните красавици“!

Следващият четвърт час премина в попълването на различни документи, свидетелстващи за официалното ми и незабавно постъпване в агенцията, както и в различни препоръки, които вече бях чула от София: никога и с никого да не споделям за изпълняваните от мен поръчки, дори с родителите или с друго момиче от агенцията; никога да не разгласявам информация или сведения от личен характер, споделени от клиента по време на срещата с него; никога да не разкривам неговата самоличност; никога да не се опитвам да се срещна отново с клиент извън поръчките, минали през агенцията.

- От София разбрах, че сте журналистка? - заинтересува се най-сетне високата блондинка с едва доловима подозрителност в гласа.

- Да... Е, все още не съвсем. Предстои да завърша следването си.

- Чудесно. Значи, никога няма да открия в пресата нито ред за нашата среща и за бъдещата ви

работа... Нали?

Предположението й прозвуча като заплаха.

- Не. Имам нужда от пари, а не от неприятности.

- Чудесно! - заключи тя, като вдигна ръце и очи към небето. - Можете ли да бъдете на разположение вдругиден преди обяд?

За момент онемях от изумление? Възможно ли бе вече да ми е намерила клиент? Дали по това, което София й бе разказала за мен (сякаш чувах как моята приятелка хвали пред нея моята „аристократична чувственост“, „благовъзпитания ми сексапил“), тя бе решила, че може да предложи в аванс услугите ми на някой постоянен клиент?

Изглежда, съм се намръщила при мисълта за подобно прибързано включване в редиците на Нощните красавици, защото тя изведнъж омекна, стана и майчински ме прегърна през рамото, опипвайки с пръсти вълната на евтиния ми пуловер:

- Всичко ще бъде наред. Лично ще ви помогна. Двете заедно ще обиколим магазините. О-бо-жа-вам това!

- Магазините ли? - заекнах аз.

София пърхаше от радост на стола като ученичка.