Хотели - Първа стая полностью

Въпреки това трябваше да призная, че моята приятелка бе права. От парична гледна точка още при първите стъпки на нашата любовна връзка аз бях губещата в състезанието с човек като Давид. Колко ли минимални заплати печелеше той месечно? Дали оставаше в рамките на петнайсет или двайсет пъти основната заплата, каквато граница за френските работодатели по едно време искаха да поставят политиците? В известен смисъл предпочитах да не знам. Скромният ми произход, оскъдицата, в която израснах, бяха изградили у мен острото съзнание за прилично и неприлично, що се отнася до парите. Ето защо покупката на подобен часовник в нормална ситуация за мен бе далеч извън приемливото. Въпреки това не можех да спра да мечтая.

- А освен това заслужава ли го изобщо този твой господин? - обади се София вече недотам сериозно. - Вярно е, че за него ти си готова да дадеш мило и драго, без да е ясно кое място заема в класацията на твоите любовници. Пето? Или трето?

Ето че пак подхвана същата песен. Вече влизаше в ролята на моето тефтерче (не след дълго щеше да започне да го нарича „Десет-пъти-дневно“, колкото еротични мисли се предполагаше, че минават през главата ми всеки ден) и бе готова във всеки един момент да се отвори на нова страница, за да съхрани най-потайните ми мисли.

- С Давид е различно...

- Различно по какво? Да не би да е по-засукан от останалите мъже? Да не ти предлага особени неща в леглото?

- Обичам го.

Опитах се да произнеса тези думи, така че да прозвучат естествено и да не изглеждам по-глупава и влюбчива, отколкото се чувствах вътрешно, ала по гримасата, която направи София, разбрах, че те са прекалено сладникави за нейния вкус.

- А, извинявай, бях забравила тази подробност... Ооообичаш го! Значи, може да те чука като последния дървеняк, но това за теб няма значение. Колко съм глупава!

- Престани... Знаеш, че не това искам да кажа.

- Накарал ли те е поне веднъж да си хванеш пръстите на краката този твой милионер?

Нямах намерение да отговарям на такива въпроси. И изобщо нямах желание да ми бъдат задавани. Може би защото чудесно знаех отговора.

Задоволих се да свия рамене и да изобразя тайнствена усмивка. Тя обаче не се хвана. Прекалено добре ме познаваше.

За да сложа край на по-нататъшни подробности, направих рязък завой на разговора. Афишите на няколко кабарета ми дадоха повод за това.

- Ами твоите танци?... Предстоят ли ти нови представления?

- Пфу! „Криза е“, навсякъде чувам само това. Кълна ти се, оставам с впечатлението, че нямам работа с хореографи, а с банкери!

- А трупата в Ньойи?

- Разпадна се. Настана такава немотия, че и най-големите мангизлии удариха ключа.

- Ти обаче се справяш, нали?

- Добре съм, държа положението... - опита се да ме успокои тя, но не много убедено.

Чудесно знаех какви са за нея последиците от тази липса на работа.

- Май ти се налага да приемаш повече клиенти?

- Хм - изръмжа тя, без да отделя поглед от неоновите реклами.

- Много ли?

- Средно... по двама седмично.

Това означаваше над горната граница, която тя се бе зарекла да не надвишава. Как щеше да се оправя по-нататък? В какво щеше да се превърне, ако тези уж случайни ангажименти се превърнеха в нейна основна работа?

Неволно се намръщих. Тревожех се за нея. София нямаше скоро да скъса с агенцията. Подобно на много други възможности, които приемахме под предлог, че са временни, и тази бе на път да се превърне в постоянна. Такъв бе сега нейният живот.

Това не е само резултат от моята естествена дискретност. Не мога да си спомня при какви точно обстоятелства София спомена за пръв път пред мен за Нощните красавици. Мисля си, че в онзи момент тя все още не беше една от тях. Колебаеше се. Питаше се какви услуги предоставя агенцията на своите клиенти, смущаваха я слуховете за всевъзможни фантазии, повечето от които идваха от прочетените книги или от филмите, които бе гледала: Дневна красавица на Бунюел, Престъпления от страст на Кен Ръсел или мрачният Студентка на повикване, направен по истинска история, който бяха пуснали напоследък.

Как самата тя бе научила за нейното съществуване? Дали агенцията не я бе привлякла? И ако да, кой бе играл ролята на посредник?

Мистерия.

- Нощни красавици, Дневна красавица... Мога да те уверя, че в никакъв случай не могат да служат за пример - призна тя с обичайната си критичност. - Все пак не ги подбират според умствените им способности.

Двете бяхме стигнали пред една доста разкошна сграда в квартала Маре, на една от улиците, които отделят гей сектора от останалата част на столицата. Малката табелка над интерфона не уточняваше предмета на дейност. Фирмата би могла както да продава възглавници, така и да предлага леконравни танцьорки. Нощни красавици, 5 етаж, срещу асансьора.

- Добре изглежда - опитах се да бъда позитивна аз. - Поетично.

- Сигурна ли си, че искаш да отидеш?