Звукът на този глас наистина бе плашещ, но интонацията бе по-скоро успокояваща. При тези думи той най-сетне поне отчасти ми се яви. Въпреки това си оставаше анонимен, защото бе с черна латексова маска на лицето, комбинезон от същата материя, който покриваше стройното му тяло чак до петите. Изумителен костюм, който навяваше смътни детски спомени - кечист, панаирджийски акробат, но също и далеч по-зрели фантазми - Жената котка, Секс Машина и какво ли още не.
Прилепналата материя видимо бе издута под корема му, което означаваше, че вече е в
ерекция.
- Нали? - настоя той.
- Не, не се боя... - предпазливо се съгласих аз.
Той измъкна иззад гърба си тънък и дълъг предмет, който отначало не можах да позная.
- Тогава ела при мен. Нищо лошо няма да ти сторя.
Нагайка! Подобна на тази, която Луи ми бе изпратил и която преди малко съвсем невинно въртях в ръце.
И тогава бях поразена от една подробност: въпреки мрака ясно виждах, че мъжът пред мен не държи нищо, което да напомня бастун, и очевидно не се нуждае от такъв, за да стои здраво на нозете си.
- Нали нямате намерение да... - задавено промълвих аз.
- Да те бичувам? Не. Ако не се наложи. Ако си послушна.
Опитах да овладея гласа и разума си.
- Окей, окей... Май че стигаш твърде далече с мен.
- Шшшт... - просъска той. - Все още никъде не сме стигнали, а ти вече биеш отбой.
- Не желая да бъда удряна.
- Кой ти каза, че ще бъдеш? Имай предвид, че с
Като потвърждение на думите си, той започна да гали тялото ми с гъвкавия кожен връх през нищожната защита на дрехите ми. Всяко докосване ме възбуждаше, сякаш го правеше с език.
Онова, което при други обстоятелства, като обикновена зрителка, вероятно би ми се сторило гротескно, сега ме караше обилно да отделям сладък и отровен сок. Това, че съм център на неговото внимание и на цялата обстановка, замъгляваше разума ми, който повече не можеше да се бори срещу копнежите ми и срещу самата мен. Отбранителните ми линии падаха една след друга и вече ме обземаше непреодолимото желание да се оставя на волята му.
- Затвори очи... Съсредоточи се върху онова, което чувстваш.
Не бе необходимо да ги отварям, за да доловя близостта му. Той почти ме докосваше, дъхът му на равни интервали брулеше лицето и шията ми. Ала онова, което ме стъписа, бе пълната липса на телесна миризма. Откъм него не идваше дори лекото ухание на тоалетна вода. Само острият и натрапчив мирис на латекс.
Тогава той хвана ръката ми и внимателно ме отведе до леглото, покрито също с черни чаршафи, подобно на копринена катафалка, върху която той бавно ме положи.
По странен начин в момента, когото се отпуснах по гръб, откъм тавана се разнесе музика и се спусна над нас като ситен дъжд, който постепенно се усилваше.
Не познах мелодията, но трябва да призная, че тя напълно съответстваше на ситуацията: омайваща мелопея, разпростряна над нас като пелена, на език, който не бях в състояние да назова. Напомняше грегорианско песнопение, но на някакъв нов култ, в който велики жрици са жените. Думите нямаха никакво значение, защото гласът сам по себе си увличаше в шеметни висини.
Мъжът свали една по една дрехите ми, които тази вечер бяха скромни и семпли, след което продължи да разхожда бавно кожения ремък по голото ми тяло. По овладяната точност на
жестовете му отгатнах силната му, жилеста снага.
- Тази композиция се нарича
Именно това ми подсказваше и нагайката, която последователно и планомерно изследваше най-чувствителните ми ерогенни зони. Спираше се на най-деликатните от тях, онези, които предизвикваха у мен сладостен, продължителен и преди всичко осезаем трепет. Потрепването в основата на шията ми потвърждаваше това. След тях дойде ред на раменете ми, които тръпнеха от удоволствие, примесено с лека болка. Дори онзи безименен триъгълник, разположен между ухото и тила, тънеше в доволство. А какво бих могла да кажа за гърдите, корема и изпадналата в екстаз вътрешна страна на бедрата, които трепетно се разтваряха при всяко докосване, любопитни да отгатнат продължението, сякаш някой им разказваше увлекателна история, която чуват за пръв път?
Цялото ми тяло бе напрегнато, нетърпеливо, жадно да научи повече и преди всичко да почувства повече. По-силно?
- Много ми харесва така... - въздъхнах аз, без да си давам сметка дали имам предвид ласките или музиката.
Внезапното проникване на кожения прът между големите ми устни изтръгна от гърлото ми остър писък. Последва леко въртене във вътрешността на вулвата ми, като всяко обхождане бе съпроводено от осезаем натиск, който ме довеждаше до крайност, изпъваше хълбоците ми и извила гръб, аз се повдигах, за да придам сила на допира.
- Ох!
Първият удар по корема ми дойде изневиделица, лек и същевременно достатъчно реален, така че аз го почувствах като ухапване.
- Нали нямаше да ме удряте!
Надигнах се сърдито, но ръката му отново ме просна по гръб, без да мога да се противя на налегналата ме тежест.
- Бичуването не е удряне.
- Така ли? Кажете това на кожата ми!
