Тази думичка е достатъчна за жена, която предлага себе си. Понякога тя си дава сметка, че избързва. Ала най-често не знае дали тези две букви я обвързват са няколко минути, или за всичките дълги години на нейния живот. Дали обвързват за кратко само нейното тяло, или душата й завинаги. Тя чува гласа на моментното си желание, на моментния си порив. Ала откъде би могла да знае какви ще са бъдещите й желания? Знае ли предварително колко „може би“, а понякога и „не“ ще последват това единствено „да“, колкото и искрено да е изречено то?
Досега бях преживяла не чак толкова много оргазми.
Десетина, не повече. И всеки път бях поразена от една
подробност: аз съм от жените, които във върховния момент крещят „не“, а не „да“. Зная,
че някои възкликват „Боже мой!“, „Още“ или викат името на любовника си. Какво означава
3
това? Защо съм „кукла, която казва не, не, не, не, не, не“? Изобщо не знам. Дори не съм сигурна, че искам да знам какво точно разкрива този факт.
(Анонимна бележка от 6 юни 2009 г.: как би могъл той
за научи за това???)
И така, казах три пъти „да“, сякаш за да очертая по-ясно траекторията на моята съдба, и през онази нощ отново се озовах в стаята на Давид, разположена в самото сърце на този негов дом, на улица „Тур де Дам“ номер три.
- Ел!
Той ме отведе в модерния будоар на своето лично пространство, където упълномощеният за целта декоратор се бе постарал да се придържа към духа на романтичните интериори при избора на гоблени и цветове, същевременно скъсвайки с характерната за този стил претрупаност, преди всичко благодарение на ултрамодерните мебели, до един с прави линии и изчистени форми.
Още щом прекрачихме прага, той се притисна към мен отзад, завря нос в тила ми, а твърдината отдолу ставаше все по-осезаема, докато я отъркваше в задника ми. Тази незабавност ми харесваше. Както и властната му безкомпромисност. Харесваше ми това, че ме желае без въведения и дълги речи и преди всичко, без да иска моето разрешение.
- Свали ги.
Естествено, ставаше дума за прашките ми, които се очертаваха под тънката вълнена материя на черната ми рокля. Движенията ми се оказаха твърде бавни за него, затова той се наведе, прокара ръка по задника ми, хвана здравата дантела и я дръпна с явното намерение да я разкъса.
- Ай! - изписках аз, а върху бедрата ми се очертаха червени ивици.
Прашките не поддадоха. По символичен начин аз се съпротивлявах на мъжа, който бе свикнал да получава винаги или почти винаги онова, което пожелае.
- Прощавай, прощавай... - прошепна той на ухото ми, по-скоро задъхан и разочарован, отколкото виновен.
- Няма значение...
При тези думи опрях ръка на някакъв скрин със сребристо метално покритие, а с другата дръпнах настрани бродирания памучен правоъгълник, последно препятствие пред набъбналите ми от нетърпение устни.
Той ме погали отдолу с разтреперани от вълнение пръсти. Не бях толкова подмокрена, колкото си въобразявах, нито пък колкото той би могъл да се надява. Такава съм си: не съм от момичетата, които протичат при първата целувка. От мен потича сок едва след нежни предварителни ласки. Тялото ми е дизелов двигател и сетивата ми се сгорещяват бавно. Той би трябвало да го знае. Давид го знаеше.
Въпреки това през онази вечер разчиташе може би, че съчетанието от шампанско и официално предложение за брак ще предизвикат у мен същински водопад в знак, че съм готова да го приема. Вместо това получи лека роса, която плахо бе избила от отвора между малките устни.
- Ел... - изръмжа той зад ухото ми.
Въпреки това пръстът му си проби път между двете пеперудени криле от плът и ги разтвори широко. Още щом влезе в мен, започна въртеливи движения, твърде широки, за да предизвикват истинска наслада, и недотам дълбоки, за да достигнат до чувствените дълбини, които някои от нас крият във вътрешността на телата си като някакво съкровище.
Така нямаше да успее да ме накара да се почувствам на седмото небе!
Не, Давид нямаше да може да ме издигне на седмото небе и изобщо не бе необходимо онова появило се изневиделица гласче вътре в мен да ми го натяква.
