Стигнахме до кея „Орсе“, без да сме разменили дори една дума, след което поехме надясно към моста „Александър Ш“, един от най-богато украсените в града. В основата на фенерите имаше три фигури на херувими, подхванали танц, наречен
- Имай предвид, че макар да съм скромна обитателка на предградията, все пак вече съм се качвала на туристическо корабче.
Вместо отговор той ми посочи един прясно боядисан шлеп, акостирал малко по-нататък, чиито бордове лъщяха с тъмнозеления си лак. На палубата се виждаше малък балдахин, под който играеше светлината на няколко запалени свещи. Корабът по нищо не напомняше капан за туристи. До понтона стърчеше майордом в униформа и с бели ръкавици, който ни се поклони.
- Госпожице, господин Барле...
- Добър вечер - промърморих в отговор аз, опитвайки се да прикрия изумлението си.
Още щом стъпихме на борда, иззад тентата се разнесоха звуците на струнен квартет от Вивалди. Поколебах се: трябваше ли да се засмея, или да изразя възхита от тази панаирджийска гледка, което очевидно се очакваше от мен. Дори авторите на най-сладникавите романчета не биха прибягнали до толкова изтъркани клишета.
Давид отгатна мислите ми:
- Моля да ме извиниш, но белият кон беше хремав - каза той. - Така че се налага тази вечер да минем без него.
- Хм... - престорих се на ядосана аз. - Съобщи му, че ще дойде инспектор от Социално осигуряване, за да провери дали наистина е болен.
- Непременно - прошепна ми с готовност той. - Само че сега, ако благоволиш...
Прислужникът бе повдигнал завесата пред непретенциозно подредена малка кръгла маса: бяла покривка, два градински стола с цвета на корпуса, две свещи, две високи чаши и една-единствена бутилка шампанско. Едва тогава забелязах, че балдахинът няма покрив и над главите ни трептяха звездите на пролетното небе.
- Предупреждавам те, че съм в състояние да изпия само няколко мехурчета.
- Нищо против. Само че целта ми беше да те напия.
- А, само това ли? - запитах глезено аз.
При тези думи той хвана ръката ми и започна да я гали, сякаш бе гладко речно камъче, с разсеяност, която показваше, че обектът на желанието дарява повече нежност, отколкото получава.
Неусетно шлепът бе се отделил от брега с бръмчене, от което чашите ни зазвънтяха една о друга с кристален звук, който се съчетаваше с вибратото на струнните инструменти. Докато отвори бутилката „Моет“ само с едно движение, вече бяхме отминали „Конкорд“ и Националното събрание, облени от нощното осветление, след което се плъзнахме край остъклените арки на музея „Орсе“, също огрян от прожекторите, разположени в основата на фасадата.
В крайна сметка ми се щеше да си имам работа с такива клишета всеки божи ден. Можех да се правя на видяла и патила интелектуалка, ала той не си правеше илюзии по въпроса, нито пък аз. Кой би се отвърнал от великолепната гледка, която се откриваше от борда на частната баржа? В края на краищата коя бях аз, та да пренебрегна нещо, заради което милиони жени биха искали да са на мое място?
Подписах капитулацията си с една въздишка, последвана от усмивка. Подготвеният от него сценарий заслужаваше поне това.
- И така, за какво да пием? - запитах аз с вдигната към него чаша.
- Почакай...
Неизменно уверен в себе си и в това, което прави, сега той сякаш се колебаеше дали да отвърне на поканата ми да чукнем чаши. Той си взря крадешком в пейзажа, напомнящ пощенска картичка, който се плъзгаше от двете страни на шлепа, сякаш диреше там някакъв ориентир.
- Значи, трябва да се чукнем в точно определен момент, така ли? - закачливо подхвърлих аз, все пак доволна от тази негова приумица.
- Не, разбира се... Да речем, бих предпочел декор, който да бъде по...
Затърси точната дума.
- ...който да бъде по-подходящ.
Аз, напротив, смятах, че мястото е напълно уместно за случая. Корабът беше достигнал Пон дез Ар, елегантен пешеходен мост, превърнал се в място за романтични срещи на парижани. От реката можеха да се видят безбройните катинари, окачени по железните парапети от влюбените двойки, в плен на очарованието от първите срещи и на надеждата за вечна вярност. Подобен залог вероятно би предизвикал усмивки у „безсмъртните“ членове на Академията, мумифицирани на съседния кей „Конти“.
- Струва ми се, че не всички са на твоето мнение!
В момента, когато минавахме под металната арка, над нас избухна залп от шумни приветствия и възторжени възгласи. Да, подобни сцени можеха да се видят не само на кино. Имаше хора, родени под щастлива звезда, за да ги преживеят наяве, и тази вечер аз бях една от тях.
Дали някоя от тези двойки не бе правила вече любов направо тук, набързо, скрита от
погледите зад някое дърво или уличен фенер?
Приятелка ми разказа как преди години участвала в импровизирано състезание между влюбени по Интернет.
Задачата била кой ще прави любов на възможно
