Не след дълго Грей поиска и получи доклад за вътрешния терористичен фронт, състоящ се от военизирани групировки и религиозни секти.
— Искам текущите цифри — разпореди се той.
Следващите два часа минаха в анализи на потенциалните кризи, всеки от които можеше да отиде на боклука в мига, в който някъде по света рухнеше сграда, застреляха известен политик или пък се взривеше самолет.
Грей се готвеше да закрие заседанието, когато в залата се върна една от жените, изпратена да потърси спешна информация. Тя мълчаливо пристъпи към него и му подаде тънка папка. Съдържанието й се изчерпваше с четири страници, които той прегледа за две минути и лицето му потъмня.
— Случило се е снощи. В осем и четирийсет и пет тази сутрин е започнало разследване от страна на полицията и ФБР. Защо научавам едва сега?
— Защото потенциалното му значение не е било преценено с нужната бързина.
— Патрик Джонсън?
— Той е аналитик в…
— Разбрах — нетърпеливо я прекъсна Грей. — Пише го в папката. Смъртта му има ли някаква връзка с работата, която е вършил?
— Следствието е поето от ФБР.
— Това изобщо не е утеха — рязко отвърна Грей. — Поне имаме ли наши хора на мястото? В този рапорт не пише нищо по въпроса.
— Да.
— След час искам подробната биография на Патрик Джонсън на бюрото си. Действайте!
Жената изхвърча от стаята. Грей бавно я последва, прекоси коридора и влезе в друга заседателна зала, където го чакаха представители на ЦРУ, АНС и МВС. През следващия час изслуша брифинга, след което започна да задава такива въпроси, че половината от присъстващите се почувстваха неудобно, а другата половина — под пряка заплаха.
След като приключи, той се насочи към кабинета си — скромно помещение между двете просторни зали на кризисния център, които кипяха от живот през всичките двайсет и четири часа на денонощието. Отпусна се на стола и втренчи поглед в мястото, на което би трябвало да има прозорец. Но при строителството на сградата той беше забранил всички прозорци, защото ги смяташе за източник на разсейване и широко отворена врата за шпионите. Не му беше лесно да вземе подобно решение, защото самият той много обичаше природата. Въпреки това прекарваше „златните си години“ в камера без прозорци, опитвайки се да спаси своя свят от гибел. Каква ирония, помисли си той. Най-могъщата разузнавателна централа в света не може да надникне извън собствената си сграда!
Натисна един клавиш на компютъра и с огромен интерес започна да чете житието на Патрик Джонсън.
В отдел „Редки книги“ на Библиотеката на Конгреса се съхраняваха над 800 000 екземпляра ценни издания. По единодушното мнение на библиофилите бисерът в короната на това съкровище бе колекцията от антични книги и гравюри на Лесинг Розенвалд. Голяма част от нея бе класифицирана в раздела „Старопечатни издания“, в който попадаха всички книги, създадени преди 1501 г. без помощта на печатарската преса на Гутенберг. Подобно на стотици други, колекцията „Розенвалд“ се съхраняваше в специални трезори, разположени в съседство с читалнята — единственото място, в което учени и изследователи можеха да четат, а понякога дори да докосват изданията, които бяха по-скоро произведения на изкуството, отколкото обикновени книги.
Читалнята беше отворена за широката публика, но при изключителни мерки за сигурност. Помещението се наблюдаваше от камери с таймер двайсет и четири часа в денонощието. Неколцина служители следяха за правилното боравене с книгите от страна на посетителите, като нито едно издание не можеше да се изнася от помещението. Изключение се допускаше единствено за книгите, които се заемаха на други институции, но с изричното разрешение на директора на библиотеката. Най-ценните издания се изваждаха от трезорите в много редки случаи. До тях можеха да се докоснат само библиотекарите, докато посетителите ги четяха, отдалечени на безопасно разстояние от тях.
В залата не се допускаха чанти и папки, нито пък писалки, с които биха могли да се зацапат изданията. Разрешени бяха само моливи и листове хартия. Но дори при тези условия служителите ставаха нервни в момента, в който подостреният връх на някой молив се приближаваше на по-малко от половин метър от съответната светиня.
