— Значи има вероятност да се е самоубил на мястото на първата ви среща? — попита Симпсън и хвърли многозначителен поглед към Алекс. — Според мен в това има нещо символично.
— Между нас нямаше никакви проблеми! — възкликна жената, очевидно усетила подозренията им.
— Може би само от ваша гледна точка — ледено я парира Симпсън. — Често не познаваме най-близките си хора. Фактите сочат, че край тялото му са открити бутилка уиски и револвер, носещи отпечатъците му.
Джефрис стана и започна да кръстосва стаята.
— Вижте, Пат със сигурност не водеше двойствен живот.
— Всеки има своите тайни — настоя Симпсън. — Не мислите ли, че мястото на самоубийството не е избрано случайно?
— Не и Пат! — рязко се обърна Джефрис. — Той нямаше тайни, които да го накарат да сложи край на живота си!
— Но ако сте знаели за тях, те нямаше да бъдат тайни, нали?
— В предсмъртното си писмо пише, че съжалява — побърза да се намеси Алекс, хвърляйки гневен поглед на Симпсън. — Имате ли представа за какво?
Джефрис се срина на стола.
— Онези от ФБР не ми казаха такова нещо — промълви тя.
— Не са били длъжни. Някаква идея?
— Не.
— Беше ли депресиран от нещо? Имаше ли промяна в настроението му?
— Нищо подобно.
— Използвал е револвер „Смит и Уесън“, двайсет и втори калибър, регистриран на негово име. Виждали ли сте го?
— Не, но знам, че си купи револвер. В квартала му станаха една-две взломни кражби и той реши да го вземе, просто за всеки случай. Лично аз ненавиждам оръжията. След сватбата щях да го накарам да го махне.
— Кога за последен път разговаряхте с него? — смени темата Алекс.
— Вчера следобед. Каза, че ще ми се обади по-късно, ако има време. Но не го направи.
Алекс забеляза, че очите й отново се насълзяват, и побърза да зададе следващия си въпрос:
— Имате ли представа върху какво работеше напоследък? Нещо да е споменавал, дори и случайно?
— Вече ви казах, той не говореше за работата си.
— Парични проблеми, бивша приятелка?
Жената поклати глава.
— Какво правихте снощи между единайсет и два? — внезапно изстреля Симпсън.
— Какво означава това? — ледено я изгледа Джефрис.
— Мисля, че въпросът е пределно ясен.
— Нали твърдите, че Пат се е самоубил? Какво значение има къде съм била аз?
Алекс отново се намеси, сериозно раздразнен от тактиката на партньорката си.
— Технически погледнато, става въпрос за смърт, която може да е предизвикана от всичко, включително убийство и самоубийство — поясни той. — По тази причина се опитваме да установим местопребиваването на всички засегнати. Този въпрос ще бъде задаван на още много хора, затова не търсете специално отношение към вас.
Намръщената гримаса на Ан Джефрис бавно се стопи.
— Е, добре — въздъхна тя. — Тръгнах си от службата някъде около шест и половина. И както обикновено попаднах в адско задръстване. За да измина няколко километра, ми бяха нужни час и десет минути. През това време проведох няколко телефонни разговора, хапнах една-две бисквити, а после се отбих в ателието, където ми шият сватбената рокля. — Последното изречение предизвика ново ридание. Форд й подаде поредната салфетка и побутна по-близо чашата с вода, която стоеше на масичката. Тя отпи глътка и продължи: — Свърших с пробата някъде около седем и половина. Тогава ми се обади една приятелка, която живее в стария град. Срещнахме се в един бар на Юниън Стрийт. Там си бъбрихме някъде около час, след което се прибрах у дома. Легнах си преди полунощ.
— Името на тази приятелка? — извади писалката си Симпсън.
С това разговорът приключи и двамата агенти станаха да си вървят, но Джефрис ги спря.
— Неговото… Неговото тяло. Не ми казаха къде е.
— Предполагам, че вече е в моргата — тихо отвърна Алекс.
— Може ли… Искам да кажа, възможно ли е да го видя?
— Не е нужно — обади се Симпсън. — Той вече е идентифициран.
— Нямах предвид това. Искам… Искам просто да го видя. — Замълча за момент, после с треперещ глас добави: — Той… Много ли е обезобразен?
— Не — каза Алекс. — Ще видя какво може да се направи. Между другото, къде живеят близките на Патрик?
— В Калифорния. Вече говорих с тях. Ще вземат първия самолет, заедно с брата на Пат. — Устните й отново се разкривиха, а очите оцъклено го погледнаха. — Ние наистина бяхме много щастливи!
— Убеден съм, че е било така — кимна той и побърза да отвори входната врата, следван от Симпсън.
На тротоара Алекс рязко се извърна към нея.
— На това ли му викаш ефективна техника на разпит? — даде воля на гнева си той.
— Ти пое ролята на доброто ченге, а за мен остана тази на лошото — невъзмутимо сви рамене Симпсън. — И мисля, че се получи. Тази жена ни каза истината. Нищо не знае.
Алекс се готвеше да отговори, но го прекъсна звънът на телефона.
Слуша в продължение на една минута, подхвърли едно „да вървим“ и бързо закрачи по тротоара.
— Къде? — попита Симпсън, подтичвайки след него.
— Беше Лойд от ФБР. Изглежда, току-що са открили за какво е съжалявал Патрик Джонсън.
