И тогава Алма станала от бюрото и излязла от кабинета. Още нямало седем часа, но тя ме познавала достатъчно добре, за да е сигурна, че ще съм си у дома — че ще се въртя около телефона в кухнята и ще си наливам текила в очакване на обаждането й. Нямало да чака уговорения час. Цели години от живота й били ограбени, целият свят избухвал в главата й и тя трябвало да говори с мен незабавно, трябвало да заговори с някого, преди да дойдат сълзите, когато нямало да може да си каже и името. Телефонът бил в спалнята, по-следващото помещение. Трябвало само да завие вдясно като излезе от кабинета, и десет секунди по-късно щяла да седи на леглото си и да набира номера ми. Но когато престъпила прага на кабинета, за миг се поколебала и вместо вдясно, свила вляво. При идването й в хола летели искри; и преди да започне дълъг разговор с мен, трябвало да провери дали огънят е загаснал. Разумно решение, точно онова, което трябвало да направи в такава ситуация. Така че тя се отбила в другата част на къщата и миг по-късно историята от онази нощ станала друга история, нощта станала друга нощ. Тъкмо това е най-ужасното за мен: не просто това, че не можах да предотвратя случилото се, а съзнанието, че ако Алма най-напред ми се беше обадила, то можеше изобщо да не се случи. Фрида пак така щеше да лежи мъртва на пода пред камината, но реакцията на Алма щеше да е съвсем различна и цялата поредица от събития след като тя види мъртвото тяло щеше да се развие другояче. Ако бе поговорила с мен, това щеше да я направи малко по-силна, малко по-уравновесена, малко по-подготвена да понесе шока. Ако ми беше разказала за сблъсъка например, ако ми беше описала как е ударила Фрида в гърдите с длан, преди да се втурне към кабинета си, аз навярно щях да я предупредя за евентуалните последствия. Щях да й кажа: човек може да изгуби равновесие, може да залитне назад, може да падне, може да си удари главата в нещо твърдо. Иди в хола да провериш. Виж дали Фрида е още там. И Алма щеше да отиде в хола, без да затваря телефона. Щях да мога да говоря с нея веднага след като открие тялото и това щеше да я успокои, щеше да я възпре, да я накара да помисли, преди да извърши онова ужасно нещо, което й дошло на ума. Но на прага Алма се поколебала, свила вляво, вместо вдясно, и когато видяла мъртвото тяло на Фрида проснато на пода, забравила да ми се обади. Не, не смятам, че е забравила, не искам да кажа, че е забравила — но идеята вече се оформяла в главата й и тя така и не се решила да вдигне слушалката. Вместо това отишла в кухнята, седнала на масата с бутилка текила и химикалка и през остатъка от вечерта ми писала писмо.
Бях заспал на дивана, когато факсът започна да пристига. Във Върмонт беше шест сутринта, но в Ню Мексико беше все още нощ и машината ме събуди едва с третото или четвъртото позвъняване. Бях спал по-малко от час, потънал в дълбините на пълното изтощение, и първите позвънявания стигнаха до мозъка ми само колкото да променят съня, който сънувах в момента — някакъв кошмар с будилници и крайни срокове, в който трябваше да се събудя, за да изнеса лекция, озаглавена „Метафорите на любовта“. Рядко помня сънищата си, но този го помня, както помня и всичко, което ми се случи след като отворих очи. Станах, разбрал, че звънът не идва от будилника в стаята ми. Телефонът звънеше, в кухнята, но докато стана и повлека крака през хола, спря.
Чух тихо щракване откъм машината, което означаваше, че започва приемането на факс, и когато най-сетне се добрах до кухнята, първите редове от писмото вече излизаха навън. В 1988 година нямаше факс машини, които да работят с обикновени листа. Хартията излизаше на ролки — неудобни свитъци, покрити със специален електронен слой — и полученото писмо изглеждаше като някакъв документ, изпратен от далечното минало: откъс от Тората или послание от някое бойно поле на етруските. Алма бе съчинявала писмото си цели осем часа, бе прекъсвала и почвала отново беше вземала химикалката, беше я оставяла наново и в хода на нощта все повече се беше напивала: в крайна сметка писмото излизаше над двайсет страници. Прочетох го цялото прав, теглех свитъка, докато излизаше от машината. Първата част описваше нещата, които разказах току-що: изгорената книга на Алма, изчезналият компютър, мъртвото тяло на Фрида в хола. Втората част завършваше с тези редове:
