Лесно е да се отхвърлят преувеличенията на пресцентъра в „Калейдоскоп“, но това, че те са изопачили истината, още не означава, че историята във „Фотоплей“ е по-коректна или правдоподобна. В мартенския брой на „Пикчъргоуър“ някой си Рандъл Симс разказва как посетил Хектор на снимачната площадка на „Тънко танго“ и с удивление открил, че „този аржентински автомат за смях говори безупречен английски, почти без следа от акцент. Ако не знаехте отде идва, бихте се заклели, че е отраснал в Сандъски, Охайо.“ Симс го казва като комплимент, но наблюдението му повдига смущаващи въпроси относно произхода на Хектор. Дори наистина да е прекарал детството си в Аржентина, изглежда ще да е пристигнал в Америка много по-рано, отколкото излиза от другите списания. В следващия параграф Симс цитира думите на Хектор: „Бях много непослушно момче. Родителите ми ме прокудиха от дома, когато бях на шестнайсет, и никога не съм и поглеждал назад. Накрая си проправих път на север и пристигнах в Америка. От самото начало имах едничка мисъл в ума си: да стана филмова звезда.“ Мъжът, изричащ тези думи, никак не прилича на мъжа, говорил с Бригид О’Фелън преди месец. Дали пред „Фотоплей“ е имитирал силен акцент за по-смешно, или Симс съзнателно изкривява истината с цел да убеди продуцентите, че Хектор има потенциал за говорещите филми в идните месеци и години? Може двамата заедно да са обмислили статията, а може и някой трети да е платил на Симс — например Хънт, по това време вече в дълбока финансова криза. Може би Хънт се е опитвал да качи пазарната цена на Хектор, за да продаде правата му на друга филмова къща? Няма как да знаем, но каквито и да са мотивите на Симс и колкото и зле О’Фелън да е транскрибирала думите на Хектор, двете статии не пасват една с друга, ако ще да измисляме всевъзможни извинения за журналистите.
Последното публикувано интервю на Хектор е в октомврийския брой на „Пикчър плей“. Предвид на казаното пред Б. Т. Баркър — или онова, което Баркър ни представя — май нашият човек има пръст в цялата бъркотия. Този път родителите му са от Станислав, градче на източната граница на Австро-Унгария, и майчиният език на Хектор е не немски, а полски. Местят се във Виена, когато той е на две години, остават там шест месеца и отлитат за Америка, където прекарват три години в Ню Йорк и още една в Средния Запад, но пак стягат багажа и се пренасят в Буенос Айрес. Баркър го прекъсва с въпроса къде са живели в Средния Запад и Хектор невъзмутимо отговаря: Сандъски, Охайо. Само преди шест месеца Рандъл Симс е споменал Сандъски в статията си за „Пикчъргоуър“ — не като реално място, а като метафора, типичното американско градче. Сега Хектор си присвоява градчето и го вмъква в биографията си, вероятно не за друго, а защото е привлечен от режещата, ритмична мелодия на думите. Сандъски, Охайо звучи приятно и запомнящите се тройни синкопи притежават цялата сила и точност на добре напипана поетична фраза. Баща му, твърди Хектор, бил строителен инженер, специалност по мостовете. Майка му, „най-красивата жена на света“, била танцьорка, певица и художничка. Хектор ги обожавал и двамата, бил възпитано, набожно дете (съвсем различен от лошото момче в текста на Симс) и до трагичната им смърт при корабокрушение, когато той бил на четиринайсет, смятал да тръгне по стъпките на баща си и да стане строителен инженер. Внезапната загуба на родителите му променила всичко. От момента, в който останал сирак, единствената му мечта била да се върне в Америка и да започне отначало. Случили се цял низ чудеса, докато това стане, но сега, след като вече бил тук, се чувствал уверен, че това е мястото, където винаги е желал да бъде.
