Бях горд с малкото си откритие, но съвсем не смятах, че има особено значение. Ако Хектор действително криеше нещо и ако това нещо всъщност беше религията на семейството му, то аз не бях открил нищо повече от най-ежедневното обществено лицемерие. Тогава в Холивуд да си евреин не е било престъпление. Било е просто нещо, за което предпочиташ да не говориш. Джолсън вече бил направил „Джаз певецът“, а театрите по Бродуей били пълни с хора, готови да платят солидна сума, за да видят Еди Кантър и Фани Брайс, да послушат Ървинг Бърлин и Гершуин, да аплодират братята Маркс. Еврейското потекло може да е притеснявало Хектор. Може да е страдал заради него, да се е срамувал от него — но не можех да си представя, че е бил убит поради него. Естествено, навсякъде и по всяко време се намира по някой фанатик, изпълнен с достатъчно омраза, за да убие евреин, но такъв човек иска престъплението му да стане публично, да всее страх у другите; а каквото и да се е случило с Хектор, единственото сигурно нещо беше, че тялото му така и не е било открито.
От деня, в който подписал договора с „Калейдоскоп“, до деня, в който изчезнал, кариерата на Хектор не траяла и седемнайсет месеца. Колкото и кратко да е това време, той получил известно признание и през 1928 година името му взело да се появява по светските хроники на Холивуд. При пътешествията си бях успял да се снабдя с двайсетина такива материала от микрофилми. Със сигурност имаше още много, с които не разполагах, да не говорим за онези, които са били унищожени, но от тези откъслечни и случайни сведения се разбираше достатъчно добре, че Хектор не е бил от хората, които си седят вкъщи след залез-слънце. Виждали са го по ресторанти и нощни клубове, по партита и премиери и почти всеки път, когато името му се споменава по вестниците, то е придружено от описателна фраза, свързана със „зашеметяващ магнетизъм“, „неустоим поглед“, или „убийствено красиво лице“. Най-често в тези случаи авторът на текста е жена, но и мъжете се поддават на чара му. Един от тях, на име Гордън Флай (колонката му се казваше „Муха на стената“), дори изказва съображение, че Хектор прахосва таланта си в комедията и трябвало да се преориентира към драмата. „С този профил“, пише Флай, „чувството ни за естетическа пропорция бива оскърбено, когато гледаме как елегантният сеньор Ман излага носа си на риск, като постоянно се блъска в стени и улични лампи. По-угодно би било на публиката, ако той изостави тези смешки и се съсредоточи върху целувките с прелестни дами. Със сигурност ще се намерят доста млади актриси, готови да влязат в такава роля. Според моите източници Айрин Флауърс вече се е явила на няколко прослушвания, но бляскавият идалго като че ли е хвърлил поглед не на друга, а на фамозната, шармантна Констанс Харт. С интерес очакваме резултата от този сондаж.“
Но през повечето време журналистите отминават Хектор с бегло кимване. Не бил още звезда — само поредният обещаващ новодошъл; и всъщност в половината колонки, с които разполагах, той присъстваше само с името си, най-често в компанията на друго име — женско. Хектор Ман бил забелязан в „Пухеното гнездо“ със Силвия Нунън. Хектор Ман излязъл снощи на дансинга в клуб „Гибралтар“ с Милдрид Суейн. Хектор Ман се смял с Алис Дуайър, ял стриди с Поли МакКрекън, държал за ръка Долорес Сейнт Джон, вмъкнал се в нелегален бар с Фиона Маар. Всичко на всичко, преброих имената на осем различни жени, но кой знае с колко още е излизал през онази година? Информацията ми идваше само от статиите, които бях успял да събера, та тези осем спокойно можеха да са и двайсет, че и повече.
Когато през следващия януари дошла вестта за изчезването на Хектор, не обърнали особено внимание на интимния му живот. Само преди три дни Сиймор Хънт се обесил в спалнята си и вместо да разчовърка някоя вгорчена любов или тайна връзка, полицията се концентрирала върху обтегнатите отношения на Хектор с мошеника от Синсинати. Навярно е било доста изкусително да се потърси връзка между двата скандала. След ареста на Хънт Хектор бил цитиран да казва как с облекчение научава, че американците все още държат на справедливостта. Анонимният източник, представен за близък приятел на Хектор, донася, че той заявил на висок глас пред шест-седем човека: „Този човек е негодник. Измами ме с хиляди долари и се опита да съсипе кариерата ми. Радвам се, че ще го вкарат в затвора. Получава си заслуженото и ни най-малко не го съжалявам.“ В пресата плъзнали слухове, че тъкмо Хектор дал на властите улики срещу Хънт. Поддръжниците на тази теория твърдели, че сега, след смъртта на Хънт, неговите приятелчета елиминирали Хектор, за да не излязат наяве още афери. Някои дори допускали, че самоубийството на Хънт всъщност било нагласено убийство — първият ход на ортаците му от подземния свят, за да заличат следите от престъпленията си.
