След онази вечер Нора продължила да му разказва всичко. Логично било да търси някого, с когото да сподели проблемите си, но от всички хора на света, от всички възможни кандидати, които би могла да избере, тъкмо Хектор получил този пост. Станал нейният довереник, получателят на информация за собственото си престъпление и всеки вторник и четвъртък, докато седял до нея на дивана и си пробивал път през поредния урок, чувствал как мозъкът му малко по малко се разпада. Открил, че животът е трескав сън, а реалността — безпочвен свят на фантазии и халюцинации, място, където всяко въображаемо нещо става истинско. Знаел ли кой е Хектор Ман? Нора всъщност му задала този въпрос една вечер. Стегман излязъл с нова теория и след като се оттеглил от разследването преди два месеца, през уикенда пак се обадил на О’Фелън и го помолил да му даде още един шанс. Открил, че Бригид била публикувала статия за Хектор Ман. Единайсет месеца по-късно Ман изчезнал и той се чудел дали е просто съвпадение, че Бригид изчезнала по същото време. Ами ако имало връзка между двата неразкрити случая? Стегман нищо не обещавал, но сега поне имал над какво да работи и, с позволението на О’Фелън, искал да проследи тази нишка. Ако успеел да установи, че Бригид е продължила да се вижда с Ман след написването на статията, може би имало основания за оптимизъм.
Не, казал Хектор, никога не го бил чувал. Кой бил този Хектор Ман? Нора също не знаела много за него. Актьор, казала. Преди няколко години направил известен брой неми комедии, но тя не била гледала нито една от тях. В колежа нямала много време да ходи на кино. Така е, казал Хектор, и той не ходел много често. Било скъпо, а освен това някъде прочел, че филмите били вредни за очите. Нора казала, че смътно си спомня тази история, но навремето не й обърнала особено внимание. Според Стегман Ман липсвал вече почти две години. А защо заминал, поинтересувал се Хектор. Никой не знае, отвърнала Нора. Един ден просто изчезнал и оттогава нямало никаква вест. Не звучи много обнадеждаващо, рекъл Хектор. Човек не може да се крие цяла вечност. Ако не са го намерили досега, навярно е мъртъв. Навярно, съгласила се Нора, навярно и Бригид е мъртва. Но имало разни слухове, продължила тя, и Стегман щял да ги проучи. Какви слухове, запитал Хектор. Че може би се е върнал в Южна Америка, казала Нора. Оттам бил. Бразилия ли, Аржентина ли, не можела да си спомни точно, но било изумително, нали? Кое му е изумителното, попитал Хектор. Ами че Хектор Ман бил от същия край на света, от който е и той. Какво съвпадение само. Забравяш, че Южна Америка е голяма, рекъл Хектор. Южноамериканците са навсякъде. Да, Нора знаела това, но и така да е, не било ли изумително, ако Бригид е заминала там с него? Само мисълта за това я карала да се чувства щастлива. Две сестри, двама южноамериканци. Бригид някъде другаде с нейния, а тя — тук със своя.
Нямало да е така ужасно, ако той не я харесвал толкова много, ако една част от него не се била влюбила в нея още първия ден, когато се срещнали. Хектор знаел, че тя му е забранена, че само мисълта да я докосне би била непростим грях, и все пак не спирал да ходи у тях всеки вторник и четвъртък, умирайки по малко всеки път, когато тя сядала до него на дивана и сгушвала двайсет и две годишното си тяло в бургундскосините кадифени възглавнички. Толкова било лесно да се пресегне и да помилва врата й, да прокара длан по ръката й, да се обърне към нея и да зацелува луничките по лицето й. Колкото и да били гротескни разговорите им (Бригид и Стегман, деградацията на баща й, издирването на Хектор Ман), още по-трудно му било да стъпква тези импулси, и трябвало да призове всеки грам от силата си, за да не премине браздата. След двучасовите мъчения често се отправял към реката, прекосявал града, докато стигнел една малка махала с рухващи къщета и двуетажни хотелчета, където можел да си купи двайсет-трийсет минути с някоя жена. Горчиво решение, но нямал друга възможност. Преди по-малко от две години най-привлекателните жени в Холивуд се избивали, за да скочат в леглото с Хектор. Сега си плащал като поп в предградията на Спокейн, пропилявал половин дневна заплата за няколко минути облекчение.
