— Да. Казва се Лизи. — Дълга пауза, през която той отпусна глава и я подпря на прозореца. — Поне така се наричаше. Може да си мислят, че са ни промили мозъците с техните нови имена, но няма начин да забравя нейното.
— Сега как се казва?
— Соня. — В гласа му се долови горчивина. — Можеш ли да повярваш? — Очите му блеснаха гневно. — ЗЛО не ми дават да се срещам с нея, на всичко отгоре трябва да се преструвам, че съм я забравил, инак ще ме… накажат.
Томас го гледаше изумен. За първи път, откакто човекът на име Рандал му бе причинил болка, той изпита внезапен и силен гняв към хората, които стояха зад всичко това. Към ЗЛО. Ето тук, до него, стоеше момче, само на десетина крачки от собствената си сестра, а трябваше да се преструва, че не я познава.
— Направих каквото поискаха, спрях да използвам истинското си име — продължи Нют. — Вероятно съм бил един от последните, които са се отказали. Но нейното име няма да забравя никога. Първо ще трябва да ме убият.
— Съжалявам — прошепна Томас, тъй като не знаеше какво друго да каже. Сърцето му се сви при спомена за майка му, представи си какво щеше да му е, ако сега тя лежеше долу в бараката. Как би се удържал да не строши стъклото и да не изтича при нея?
Нют се изправи и изтри сълзите от очите си. Изглежда, не се срамуваше, че са го видели да плаче.
— Такива са нещата, Томи — произнесе той с разтреперан глас. — Светът отвън отиде по дяволите. Защо да очакваме тук да е различно? Поне мога да я виждам, докато си спи там кротко. Колцина на този свят биха дали да им отрежат ръката, само за да узнаят дали някой, когото обичат, е още жив и е добре?
Каза го, сякаш двамата бяха приятели от години.
Тереза се доближи зад Томас и застана до него.
— Всичко наред ли е?
— Да — отвърна той. — Нют тъкмо ми показваше сестра си долу.
— Най-добре да не прекаляваме с късмета си тази вечер — обади се Алби. — Да идем да подремнем, преди да ни събудят, пък утре вечер пак ще се срещнем. Съгласни?
Останалите кимнаха. Докато крачеха обратно, обгърнати в мрачно мълчание, им се стори, че пътят е доста по-дълъг отпреди. Томас се бе надявал да сравнят всичко, което знаят или не знаят, но явно това щеше да почака. Сбогуваха се и се разделиха. Томас се прибра без проблеми в стаята си, след като пожела лека нощ на Тереза — бързо и полугласно, от страх да не би някой да се покаже в коридора. После влезе и се просна на леглото, без да се съблича. Заспа по-бързо, отколкото си мислеше, че е възможно.
През кратката нощ сънува Нют и Соня.
Или по-точно Нют и Лизи.
Следващите дни и нощи бяха нескончаем водовъртеж от открития и изтощителни среднощни разговори. Томас успяваше да поспи най-много три или четири часа на нощ. Сутрешната аларма го пронизваше като нож в главата, през целия ден го измъчваше главоболие. Очакваше всеки момент доктор Пейдж или доктор Левит да го заговорят за среднощните лудории, или дори по-лошо, някой въоръжен пазач на ЗЛО да го отведе в килия. Но всички се държаха както обикновено.
През втората нощ те откриха огромна лаборатория с метални резервоари, от които се надигаше неприятна на мирис пара, поне десетина на брой. Дори посред нощ работници със защитни костюми сновяха между контейнерите и вземаха разни проби. На няколко пъти Томас и останалите видяха в димящата гъста течност да плуват едри риби или да се местят пипала, които излизаха на повърхността с отвратителен мляскащ звук. Всичко това накара дори Нют да забрави временно мъката си, макар че, както каза, и друг път бе идвал тук.
Продължиха да изследват административния комплекс и на третата нощ, и дори засякоха мъж и жена да се разхождат ръка за ръка, очевидно наслаждавайки се на компанията си след тежката работа. Алби едва успя да удържи Миньо да не изскочи ненадейно и да изплаши нещастните влюбени до смърт. Томас, от друга страна, нямаше нищо против подобна грубовата шега.
Четвъртата и петата нощ бяха изпълнени с нови приключения — още лаборатории, столова и огромен спортен комплекс, за който Томас не бе чувал досега. Откриха и болнично отделение, където над всяко легло се поклащаха подобни на маски съоръжения, тръби и кабели, наподобяващи пипалата на гигантско и страховито чудовище, а по стените имаше безброй монитори. Томас ужасно искаше да останат по-дълго тук и да научат за какво се използват всички тези уреди, но Алби ги помоли да излязат. Томас видя, че лицето му е зачервено и напрегнато, а по челото му бяха избили капчици пот. Нещо тук бе отключило неприятен спомен.
Всяка нощ бе истинска забава. Вълнуваща и страшна. Освежителна. Никога през всичките тези години, откакто бе отведен от ЗЛО, Томас не се бе чувствал толкова жив. Усещаше как връзката между членовете на малката група постепенно укрепва, макар че все още нямаше представа накъде води това сближаване. Сякаш първоначалната идея за среднощните им срещи се бе изгубила във вълнението от новото приятелство.
Алби, Миньо, Нют и Тереза.
Томас вече имаше
224.10.20/12:15
