Нют им бе обещал, че ще им покаже нещо специално, и присвиваше устни в дразнещ жест всеки път, когато Томас и Тереза му напомняха за него — а после прокарваше ръка през устните си, сякаш затваря цип. Палавите светлинки, мъждукащи в очите му, подсказваха, че се наслаждава на тези моменти.
Независимо накъде смятаха да се отправят всяка нощ, те се събираха в склада в мазето. Прашната стая се бе превърнала за тяхната група в нещо като светилище. След третата луда нощ Нют престана да идва за тях — Тереза и Томас вече знаеха пътя — и възбудата от промъкването из потъналите в мрак коридори на ЗЛО бе за Томас приятно и очаквано с нетърпение преживяване.
Потропваше тихо на вратата на Тереза и тя отваряше незабавно. Подаваше глава, за да огледа коридора и да се увери, че е чисто.
— Хубаво де — рече на четвъртата нощ, след като се присъедини към него, и го погледна с нетърпелива усмивка. — Какво ли ще е тази нощ?
Двамата поеха по коридора. Томас имитира жеста на Нют със заключването на устата и получи остро сръчкване в ребрата.
— Ох — подвикна той и ускори крачка. Когато влязоха в склада, Миньо и Алби се боричкаха. В началото Томас се уплаши, че се бият на сериозно, но после Алби се разсмя и просна Миньо по гръб.
— Не и този път, глупчо! — извика. Той опря ръка в гърдите на Миньо, а Нют тропна три пъти по пода. Алби скочи и вдигна победоносно ръце в танца на радостта. Миньо се надигна бавно, мърморейки думички, които Томас бе чувал понякога от баща си, но накрая добави с ясен глас:
— Бива си те.
Алби го прие като комплимент. Означаваше, че победата му е призната.
— Добре, момчета — Нют протегна ръце над главата си и се прозя. — Да се захващаме, а?
— Каква е голямата изненада за тази нощ? — попита Томас. — Къде ще ходим?
Нют се зазяпа в тавана.
— Ами, май вече прекосихме целия комплекс от единия до другия край.
Томас едва се сдържа да не погледне Тереза. Истината бе, че техните приятели нямаха представа какво се крие под комплекса. Независимо дали им се доверяваха или не, беше изключено Тереза и Томас да им разкажат за строящите се лабиринти. Всъщност Томас бе учуден, че след толкова продължителни скиторения из комплекса момчетата нямаха представа за съществуването на гигантските подземни съоръжения. Та там имаше цели два лабиринта! Как бе възможно Нют и останалите да не знаят нищичко за тях?
— Томи?
Томас се сепна и видя, че Нют го гледа втренчено, с вдигнати вежди.
— Извинявай — рече. — Отнесох се за миг. Та какво казваше?
Нют поклати учудено глава.
— Томи, постарай се да не се разсейваш. Готов ли си да видиш големия свят?
Изкачиха се по стълба, прикрита зад тухлена стена, чието оригинално предназначение оставаше тайна за Томас. Тази сграда бе построена много преди организацията на име ЗЛО да се появи на бял свят и около скритата стълба витаеше някаква зловеща атмосфера, сякаш е била изградена тук без знанието на някогашните собственици. С някаква тайна и недобра цел.
Томас се закашля от прахоляка, докато се катереха нагоре. По някакъв начин се бе озовал последен в редицата и четиримата над него предизвикваха истински дъжд от прах, ръжда и кал, който се стелеше отгоре му. Паднаха дори два ръждиви пирона и единият едва не го прободе в окото.
— Момчета, не може ли да сте малко по-внимателни? — прошепна им той ядосано, но единственият отговор бе кикот и Томас бе почти сигурен, че Миньо е виновникът.
Най-сетне, след като изкатериха почти десет етажа, те излязоха на стоманена платформа, толкова малка, че едва ги побираше петимата. Масивна метална врата, ръждясала и изкривена, стоеше като грозен зъб насред бетонната стена пред тях. Единственото нещо, което подсказваше, че въпреки възрастта си вратата се използва, бе излъсканата от употреба дръжка.
— Колко пъти сте идвали тук? — попита Тереза.
— Десетина — отвърна Алби. — Може и повече. Не зная. Нямате представа колко е приятно да излезеш на чист въздух. Сами ще се уверите. А и шумът на океана в далечината. О, човече! Няма с какво да се сравни.
— Мислех, че външният свят е само изпепелена пустиня — обади се Томас, ала усещаше, че в гърдите му пърхат пеперуди. — Че има радиация, горещина и суша. И слънчеви изригвания.
— Да не говорим за побърканяците — добави Тереза. — Откъде може да сте сигурни, че отвън не дебнат побърканяци?
— Ей, изтърсаци — Миньо протегна ръка в жест, който целеше да ги успокои. — За глупаци ли ни вземате? Ще излезем ли навън дори веднъж, ако има опасност да ни нахапят побърканяци или да се разболеем от радиацията? Стегнете се малко.
Нют размаха закривени пръсти пред лицето на Томас.
— Всичките ще ви пипна. Не ме е страх даже да пукна, да знаеш!
Томас се разсмя неудържимо.
Алби се постара да насочи разговора в по-сериозно русло.
— Положението навън, изглежда, се подобрява. Освен това сме доста на север, където пораженията са били по-малки. На два пъти дори видяхме сняг по дърветата.
—
— Аха.
— Стига празни приказки — обади се Нют. — Миньо, хайде отваряй.
— Слушам, шефе! — изпъна се Миньо.
