Той хвана дръжката и я натисна надолу с видимо усилие. Чу се метално дрънчене, после вратата се завъртя навън на скърцащи панти. Нагоре по стълбата се образува течение, вероятно въздухът в комплекса бе с по-високо налягане от този навън и сякаш бързаше да излезе на свобода. Вятърът развя дрехите на Томас и той неволно потръпна от хлад, както и от възбуда какво ли ги очаква отвън. Миньо пристъпи пръв прага, после Алби. Нют подкани Тереза с жест да мине пред него и тя го послуша, но не преди да погледне Томас. Очите й казваха безброй неща, само дето той не разбираше какви точно.
— Томи, ти си следващият — рече Нют. — Внимавай да не си удариш главата.
Томас се наведе под рамката и излезе на широката бетонна платформа, където въздухът бе студен и чист. Изведнъж у него се пробудиха цял куп полузабравени спомени от времето, преди ЗЛО да го доведе тук. Беше странно, дори невероятно да усеща този хладен и хапещ вятър, и същевременно свеж, и точно както бе предрекъл Алби — да чува прибоя на океана в далечните скали.
— Какво мислиш? — попита Миньо.
Томас се огледа, ала в мрака не различи почти нищо. Имаше разсеяно сияние над главите им, но то само затрудняваше още повече видимостта. Можеше да види само платформата, перилата, които я обграждаха, и чернилката на океана отвъд. По небето блещукаха редки звезди.
— Ами не виждам много — призна Томас. — Но, хора, усещането е невероятно.
— Казах ти — изръмжа доволно Алби. Томас долавяше усмивката в гласа му.
— Ей там има водосточна тръба — посочи Нют. — Прихваната е със скоби. Можем да се спуснем по нея, само че изкачването после е малко трудничко. Но пък изпотяването ще ви дойде добре, нали?
— Хайде да им покажем гората — предложи Миньо. — Ако имаме късмет, ще видим елен. Може дори да ни даде да го погалим.
Томас никога не знаеше кога Миньо се шегува и кога говори сериозно. Винаги използваше един и същи тон — независимо какво му излизаше от устата. Алби се прехвърли през перилата и започна да се спуска. Този път Нют предложи на Томас да е следващият. Тънките метални скоби дращеха неприятно дланите, но за щастие спускането беше съвсем кратко. Когато най-сетне стъпи на меката земя, имаше усещането, че е на далечна планета.
Той застана до Алби, докато чакаше другите да се присъединят към тях. Нямаше сняг, но хапещият студен въздух подсказваше, че скоро може и да завали.
— Какво има нататък? — попита Томас и махна с ръка към откритата площ и тъмния масив на гората. — Можем ли наистина да се отдалечаваме? Ако е толкова хубаво, защо ни е да се връщаме?
— Повярвай ми — въздъхна Алби, — обсъждахме и това. Мислехме да се запасим с храна и да избягаме. Но… какви ще са шансовете ни да оцелеем, човече? Кой може да каже колко ще преживеем там? Какво не ни харесва вътре? Хранят ни на топло сме, няма побърканяци… И все пак идеята е толкова примамлива.
Нещо в гласа му подсказваше, че има и други идеи, които предпочита засега да не споделя.
Тереза последна се спусна по тръбата. Алби тъкмо отвори уста да каже нещо, но преди да заговори, от всички страни блесна заслепяваща светлина, последвана от серия звънки удари, сякаш някой бе задействал масивни метални релета. Томас засенчи очи и се завъртя в кръг, но не виждаше нищо, само ослепителното сияние. Когато примижа, едва успя да различи три фигури, чиито силуети се очертаваха на светлината. Те се приближаваха, стиснали в ръце някакви оръжия и не след дълго Томас успя да види, че носят униформи и шлемове. Четвърти мъж излезе зад тях и още щом го зърна, Томас усети, че стомахът му се свива болезнено. Беше онзи човек, когото не бе виждал от деня, в който му смениха името.
Рандал. Вече не носеше невзрачния зелен комбинезон.
— Хлапета, нали знаете, че не бива да сте тук — заговори той. Гласът му звучеше почти натъжено. — Всъщност, едва ли е нужно да ви го казвам. Достатъчно сте умни да го осъзнаете сами. Изглежда, ще трябва да ви дадем един урок за опасностите на външния свят. Да ви накараме да оцените това, което ЗЛО прави за вас. — Речта му бе станала леко напевна, сякаш произнасяше заклинание или рецитираше нещо, което бе запаметил и упражнявал преди.
Той посочи Нют.
— Този тук не е муни — върнете го в стаята и повикайте доктор да го прегледа. Бързо!
Докато един от пазачите приближаваше Нют, Рандал въздъхна силно и махна с ръка към Томас и останалите:
— А тези — в ямата на побърканяците.
224.10.20/2:09
Томас не знаеше кога са се хванали, но двамата с Тереза се държаха за ръцете. Стояха близо един до друг, споделяйки страха от предстоящото наказание. Един от пазачите — оказа се, че е жена — пристъпи към тях.
— Не се бойте — прошепна им тя. — Рандал иска само да ви даде малък урок за опасностите, които ви дебнат тук, отвън. За ваше добро е и ще бъдете в безопасност. Само правете каквото ви казваме и ще свърши бързо. Съгласни?
Томас кимна, ала думите „побърканяци“ и „яма“ все още отекваха в главата му. Колко пъти в живота си бе слушал за побърканяците — хора, преболедували изблика, ала изгубили напълно разсъдък. Превърнали се в кръвожадни животни.
