— Трябва да четеш внимателно историята, синко. Провери дали има и един вирус през последните няколко столетия, за който да е било открито лечение за по-малко от няколко десетки години. Като се започне от грипния вирус и се стигне до ебола и СПИН, както и за ранните стадии на определени типове злокачествени заболявания. А тези хора не са живели в полуразрушен свят със скитащи из него банди от побърканяци. Истината е, че ние имахме търпението и упоритостта да работим над проблема, следвайки дълговременна стратегия и без да очакваме някакво чудо. Но дори и да са оцелели едва десет процента от населението на Земята по времето, когато открием лек, поне ще спасим човешката раса от изчезване.
— Ами мунитата? — попита Арис. — Човешката раса нямали да просъществува, ако те оцелеят?
Доктор Левит се намръщи, сетне, изглежда, се смути от въпроса.
— Колцина от тях биха оцелели в свят, пълен с побърканяци?
„Хич не го харесвам“ — рече Тереза.
„Нито пък аз“.
— Доктор Левит несъмнено има право — намеси се Андерсън. — Направихме всичко по силите си, за да съберем най-добрите измежду най-добрите, да си осигурим всички необходими ресурси и да се опазим от промените във външния свят. Още от самото начало разполагахме с план за действие при всякакъв развой на събитията и не смятаме да спрем, докато не открием средство, с което да преборим напастта, унищожаваща нашия свят. Едва ли е изненада за кандидатите, които присъстват днес тук, че провеждахме изследвания и изпитания при всяка възникнала възможност. Прав ли съм?
Томас кимна, макар че беше странно този въпрос да се задава тъкмо на хората, които са били подлагани на тези изпитания и изследвания. Всъщност самото им присъствие тук му се струваше както странно, така и необяснимо. Кой знае, може би това просто бе поредният тест. Една от променливите, за които толкова много обичаха да говорят в ЗЛО.
— Съвсем скоро предстои да дадем началото на Лабиринтните изпитания — продължи Андерсън. — Вече сме в предстартова подготовка за това. Но прогресът, който осъществихме през последните няколко години за пълно картографиране на гибелните зони… — Той млъкна, в търсене на подходящите думи. — Мисля, че положихме солидни основи чрез множество по-малки тестове и изпитания, които извършихме досега. Все още не сме сигурни, но съществува голяма вероятност да разполагаме с подробно описание на гибелната зона, когато Лабиринтните изпитания приключат. Кой знае? Може би ще успеем да избегнем втория и третия етап. Днес се чувствам оптимист.
Той млъкна с разсеян поглед, сякаш се опитваше да прозре в недалечното бъдеще, да си представи идеалния край на това, на което бе посветил живота си. Доктор Пейдж използва този момент да изръкопляска. Постепенно и останалите се присъединиха към нея. Скоро цялата зала аплодираше и при този звук Томас неволно се озърна. Чувстваше се малко нелепо.
Председателят Андерсън вдигна ръце и ръкоплясканията утихнаха.
— Добре, добре. Благодаря ви за аплодисментите, но те са за всички нас. И за всички участници от групи А и Б. Наистина вярвам, че вече сме на правилния път. — Той се усмихна, поизпъчи гърди и въздъхна. — Добре, време е да се захващаме за работа. Остават ни месец или два — най-много четири — до изпращането на първите хора в лабиринтите. — Още една от онези драматични паузи — Томас осъзна, че този човек се нуждае от подобни мигове на признание след десет години упорита работа. А после най-сетне дойде и истинското начало на срещата.
229.06.12/18:10
Тази нощ донесе най-голямата промяна в живота на Томас досега. От този момент нататък Томас и Тереза щяха да бъдат интегрирани напълно с останалите членове на група А, което означаваше, че щяха да споделят с тях хранене, уроци и време за отдих. Явно среднощните измъквания ставаха излишни.
Разбира се, и този дар бе донякъде помрачен, защото повечето от приятелите на Томас щяха да бъдат пратени в лабиринта с първата група, което означаваше до няколко месеца.
Не друг, а Рамирес придружи Томас и Тереза за първото им ядене в столовата, където останалите деца се хранеха от години. Когато влязоха в просторното помещение — с метални шублери за храна и продълговати пластмасови маси, — вътре се възцари тишина. Всички погледи бяха насочени към тях.
— Слушайте — извика Рамирес и гласът му отекна в стените. — Мнозина от вас са чували за Томас и Тереза. От години те се смятат за нашите най-перспективни кандидати.
„Този човек ще ни издейства смъртна присъда — прошепна Тереза в ума му и гневът й бе силен като електрически импулс. — Защо го прави, за бога?“
