Понечи да тръгне, ала още нещо се допря до стената на контейнера. Приличаше на торс и навярно принадлежеше на съществото, което държаха вътре. То също имаше вени и нещо като слуз, покриваща кожата. Томас трябваше да положи усилия, за да не избълва съдържанието на стомаха си от тази гледка.
— Виж, Томи. — Нют се доближи до стъклото и посочи. — То има… от кожата му растат някакви… неща. — Дръпна се рязко от контейнера и поклати глава.
Ала Томас не можеше да си тръгне, преди да види това, което бе видял и неговият приятел. С внезапен прилив на кураж той се наведе над контейнера и избърса с ръка влажната му повърхност. Върху месестата плът, опряна в стъклото от другата страна, се виждаха няколко големи мехурести израстъци. Приличаха на ракови образувания или на гигантски пришки. И освен ако не го лъжеха очите, Томас можеше да се закълне, че тъкмо от тези образувания извираше призрачната светлина.
Най-сетне той отстъпи назад и потърка очи. Беше виждал много странни неща през живота си, но това надхвърляше всичко.
— Какво ли… — Огледа се, сякаш търсеше подходящите думи, — какво беше това?
— Нямам представа, мамка му — изруга Нют. — Но май ни стига толкова, а? — Няколко мъгливи повлекла се плъзнаха нагоре по ризата му и се извиха около лицето му.
— Напълно — съгласи се Томас. — Да вървим.
Току-що бе надзърнал за пореден път зад завесата от тайни на ЗЛО и никак не му се понрави това, което видя. Двамата продължиха през лабораторията, но сега мълчаха, завладени от мрачно настроение. Скоро след това стигнаха аварийния тунел, за който им бе казала Тереза, и през него се добраха до фалшива стена, зад която бяха бараките на група Б. Всеки път, когато Томас си помисляше, че е привикнал с нещата, свързани със ЗЛО, той се натъкваше на нещо като този стъклен контейнер с ужасното чудовище вътре, покрито със светещи тумори, като ембрион в утроба.
От ЗЛО очевидно не му казваха всичко. Разбира се, че беше така — той не беше наивен идиот. Но понякога му се струваше, че не само крият информация от него, но и го разиграват, както правят с останалите. Сякаш бе поредният опитен екземпляр. Кой знае какви нови ужаси очакваха тези, които щяха да пратят в лабиринта. Скръбниците и съществото, което отглеждаха в контейнера в лабораторията…
Той въздъхна. Нют бе стигнал до участък от стената, откъдето откачи голям панел. Отзад имаше неосветен килер, а в другия му край — вратата, водеща към бараките. Тя бе отворена и зад нея Томас виждаше подредените край стената легла.
— Ами ако се изплашат? — прошепна той. — Не ми се ще да ме нападнат едновременно четиресет момичета.
— Мислех си, че тъкмо за това дойде — подхвърли закачливо Нют. Томас едва различаваше силуета му, но знаеше, че приятелят му се усмихва. Поклати глава и побутна Нют към вратата. Двамата надзърнаха в помещението на група Б. Чуваха се само тихи въздишки и от време на време поскърцване от наместващи се в леглата тела.
Томас почака, докато очите му привикнат с тъмнината. Още оглеждаше помещението, когато внезапно пред него се появи фигура. Едва не извика от изненада и се дръпна назад. Момичето го последва в мрака на килера.
— Какво искате? — попита с гневен шепот. — Кои сте вие?
Томас най-сетне успя да се съвземе от изненадата.
— Извинявай, че се промъкнахме така. Ние сме от група А. Дойдохме, за да може Нют да се види със сестра си, преди да започнат Лабиринтните изпитания. — Не виждаше лицето на приятеля си, но не би се учудил, ако той сега се подхилкваше, задето се бе изплашил.
— Можехте да ни предупредите — скара му се момичето. — Преди да се появите като хора с недобри намерения. Как се казвате? Е, всъщност как се казваш ти, за него разбрах, че е Нют. Соня е сред най-добрите ми приятелки.
— Аз съм Томас.
— О! — Прозвуча разочаровано. Или обидено. Групата им вероятно бе чувала както за него и Тереза, така и за Арис и Рейчъл. ЗЛО явно нямаха нищо против да разпространяват подобна информация. — Аз съм Миоко. Ще ви заведа при Соня.
Тя пое през бараката, сянка сред сенки.
— Дано са на наша страна — прошепна Нют. — Това девойче май здравата те изплаши, а?
Томас не отговори. Мракът на килера внезапно му се стори заплашителен. Знаеше, че ЗЛО са разделили момчетата от момичетата със съвсем конкретна цел. Вероятно пак бе свързана с въвеждането на променливите на по-късен етап от изпитанията. Но освен това подозираше, че има и много други причини, и неизвестността хич не му се нравеше. Миоко се появи отново, този път придружена от друго момиче. То само заобиколи бързешком Томас и се шмугна в килера при Нют. Двамата се прегърнаха развълнувано.
— Насам — подкани Миоко и побутна Томас вътре, за да може да затвори вратата на килера. Сетне включи осветлението, което бе ярко като две слънца. Томас замижа и вдигна ръка да засенчи очи.
