— Дали и останалите изглеждат така? — попита Томас, изпълнен с опасения за задачата, която им предстоеше. — Не знаех, че болестта им е напреднала толкова много.
В коридора отекна ужасяващ вопъл, дълъг и протяжен звук, който завърши с кикот. Приближаваха се.
— Нали видя Андерсън — прошепна Тереза. — Останалите трябва да са като него или в подобно състояние.
Томас кимна, докато се опитваше да събере кураж.
— Добре, добре. Какво ще правим?
Тереза смъкна раницата от рамото си, отвори ципа и надникна вътре. Извади пистолет и две спринцовки. Подаде спринцовките на Томас.
— Аз ще съм за в краен случай — рече, докато зареждаше пистолета и поставяше пръст на спусъка. — Вие тримата ги ударете с гранати. Като ги повалите, Томас ще изтича и ще им инжектира отровата. Аз ще съм зад теб. Ако дори само помръднат, остави ги на мен.
Томас я гледаше втрещен, едновременно впечатлен от спокойствието й и ужасен от думите й. Но най-вече изпитваше благодарност, че тя бе поела командването.
— Хубаво — кимна, тъй като осъзнаваше, че няма смисъл да спори. И без това вече свикваше с мисълта, че работата, която ги чака, няма да е от приятните. Но все пак трябваше да се свърши.
— Става — присъедини се Арис. — Готови ли сте?
Томас кимна, стиснал във всяка ръка по една спринцовка. Вместо да отговори, Рейчъл вдигна гранатомета. Тереза нареди тихо:
— Тръгвайте.
Арис се оттласна от стената и изскочи иззад ъгъла, като крещеше от възбуда. Рейчъл го последва с готово за стрелба оръжие, после беше Томас и накрая Тереза, последната линия на отбраната. Звукът от гърмежа на гранатомета разтърси стените на коридора и гранатата профуча към двамата мъже. Единият наистина бе в ужасно състояние, с оскубана коса, на мястото на която имаше големи кървави петна. Гранатата го удари право в гърдите. Той извика, когато от нея по тялото му плъзнаха трепкащи синкави линии, сетне рухна на пода. Тялото му започна да се гърчи от енергията, която го изпълваше и заплашваше да го изпържи отвътре.
— Твой ред е, Томас! — извика Арис и се прицели във втория мъж, в случай че Рейчъл не уцели. Томас хукна към първата жертва, но се подхлъзна върху плочките на пода и успя да се спре едва на крачка от главата му. Той стисна спринцовката и я доближи до лицето на мъжа, изчаквайки да изчезнат електрическите разряди. Чу втори изстрел на гранатомет, после трети, последвани от глухите удари на попаденията. Вик, сякаш изтръгнат от гърлото на диво животно, разцепи въздуха.
Томас забеляза, че искрите по тялото на мъжа са изчезнали. Той забоде спринцовката в шията на побърканяка и натисна буталото. След това се дръпна назад, оттласквайки се яростно с крака, докато опря с гръб отсрещната стена и едва тогава се изправи. Главата на мъжа увисна, очите му останаха изцъклени. Спринцовката танцуваше напред и назад, увиснала на шията.
„Седемнайсет“ — помисли си Томас. Още седемнайсет като този имаше в комплекса.
— Насам! — извика Рейчъл. — Побързайте! — Беше се надвесила над втория мъж, който все още се гърчеше от електрическите разряди. Потъмнялото му и подпухнало тяло бе като огромен гръмоносен облак, изхвърлящ искри в околното пространство. Томас изтича при него. Въздухът миришеше на статично електричество. Той коленичи и заби втората спринцовка в шията на мъжа, освобождавайки с бутало течната смърт. Тереза се бе изправила зад него, стиснала с две ръце пистолета, прицелена в главата на мъжа, в случай че нещо се обърка. Рейчъл и Арис бяха зад нея и се озъртаха задъхани.
— Това е — обяви лаконично Томас. — Току-що убихме двама души, без никой от нас да получи и драскотина.
— Побърканяци — поправи го Тереза. — Не двама души — двама побърканяци.
Томас се изправи.
— Не бях помислял, че тези двамата са нещо друго.
Тя го изгледа навъсено и Томас неволно се присви.
— Стая 17-Д — припомни им Арис. — Да се придържаме към плана.
Тереза обърна гръб на Томас и ги поведе.
231.05.05/7:47
— Де… седемнайсет… — прочете Арис, докато тичаше по коридора. — Тука е!
Томас, който имаше чувството, че днес всички се опитват да му отнемат инициативата, пристъпи до вратата и опря ухо в нея. Молеше се да не чуе нищо. Предпочиташе да спят или вече да са мъртви.
— Чуваш ли нещо? — попита Тереза.
Томас поклати глава. Сетне вдигна ръка.
— Не, чакайте. — Отново притисна ухо към вратата. Чу ниско стенание, този път съвсем ясно. — Аха… има поне един в съзнание.
Те се приготвиха, също както при краткото стълкновение в коридора. Според камерите от другата страна имаше петима побърканяци, всичките в тежко състояние. Томас нагласи три спринцовки в дясната си ръка и две в лявата, а Арис и Рейчъл приготвиха гранатометите и провериха дали са заредени. Тереза стоеше отзад с пистолета в ръка. Кой знае защо Томас си помисли, че този път може би ще й се наложи да го използва.
Когато всички потвърдиха, че са готови, Тереза се пресегна и отвори вратата. Стаята тънеше в сумрак, посрещна ги миризма на застояло и мръсни човешки тела. Миризма на болест.
