Изминаха само три секунди.
„Да“ — отвърна тя. Нямаше и следа от укор, че я е събудил, което бе добро начало.
„Чакай ме на закуска веднага щом отворят столовата. Седни близо до мен, за да можем да разговаряме шепнешком.“
Не беше сигурен дали ЗЛО не могат да подслушват телепатичната им връзка и искаше разговорът им да се запази в тайна.
„Добре.“ — Тази сутрин Тереза не беше многословна, но толкова по-добре за него.
„Страхотно. Ще се видим скоро.“ — Той стана от леглото и закуцука към душа.
В столовата Томас намери тихо местенце далече от неколцината служители, дошли по-рано. Взе си закуска и седна да чака Тереза. Изпи три чаши вода. Накрая побутна подноса встрани, скръсти ръце и се намести неспокойно на стола. Тереза най-сетне се появи, но пропусна шублера с храна и дойде право при него.
„Какво има?“ — попита го мислено.
— Нищо — отвърна той. — Ще разговаряме на глас.
Седнаха, опрели рамена един в друг, Томас се наведе към нея и започна да шепне:
— Искам да ме изслушаш без предубеждение, ясно? Чуй ме докрай, преди да започнеш да възразяваш.
Тя го погледна изпитателно, сякаш търсеше обяснение на лицето му. После кимна и зачака.
— Извинявай, но това е много важно за мен. Виж, Тереза, аз съм… на края на силите си. На абсолютния край. Пречистването, лъжите, жестокостите в лабиринта. През последните няколко дни дочух достатъчно, за да се досетя, че ЗЛО подготвят нов етап на изследванията — в Обгорените земи и кой знае какво още. Ти знаеше ли нещо за това?
Тереза поклати глава, изглеждаше искрено изплашена.
— Да ти призная, подозирах нещо, а после се стигна до експедицията в Обгорените земи, тази нова постройка, равнотранса. Но не са споделяли с мен нищо. — Тя млъкна и отново поклати глава. — Сигурен ли си, че си дочул правилно?
— Напълно.
— Понякога е много трудно да им повярваш, нали?
Реакцията й накара Томас да почувства, че току-що е преодолял първото препятствие.
— Точно така — рече той. — Аз бях в Обгорените земи. Ужасно място. Видях и онези лигави същества, които подготвят в лабораторията. Приличат на излезли от кошмар. Тереза, това трябва да спре. Всичко това трябва да спре. Говоря сериозно.
Тя не бързаше да отговаря и чувствата й оставаха тайна за него. Но Когато най-сетне заговори, той усети в думите й едва доловим трепет.
— Какво можем да направим, Том? ЗЛО е голяма организация. Каквото и да вършат в нея, те все пак имат оправдание.
— За лека ли говориш? — тросна се Томас. — Никога няма да го открият. Просто не го вярвам. След цялото това време и след всички тези изпитания не разполагат дори с експериментално лечение, с първичен продукт, който да подложат на тестове. Единственото, което правят, е да измислят нови и нови променливи и да търсят някакъв мистериозен, нелеп модел.
— Наистина ли мислиш, че смятат да ги пратят в Обгорените земи? — попита тя.
— Да. Ти не мислиш ли?
Тя въздъхна.
— Сигурно си прав.
— Тереза, тези хора са наши приятели. Спомни си хубавите часове, които сме прекарвали заедно. Божичко, ако не друго, представи си как хвърлят Чък в Обгорените земи, в оня град, претъпкан с побърканяци.
Последното, изглежда, я засегна. Очите й се напълниха със сълзи.
— И така да е — въздъхна тя. — Какво бихме могли да направим? Само двама сме срещу могъща империя с всичките й оръжия.
Беше ударил часът да й каже. Той събра всичкия си кураж и продължи:
— Сега искам да ме изслушаш внимателно. Първо, ще убедим доктор Пейдж да ни прати в лабиринта. Ще й кажем, че имат нужда от известна промяна в равновесието на силите. Но трябва да сме сигурни, че ще ни прехвърлят, без да изтриват паметта ни. Това е ключът. Ще изтъкнем, че е необходимо да направим обстоен анализ на положението вътре и да се върнем с доклад. За психолозите това ще е като Коледа по никое време — представи си всички тези променливи, които ще отчетат. Можем да се престорим на ентусиазирани от идеята, да ги убедим, че и ние го искаме. Няма значение какво ще говорим, важното е да ни прехвърлят.
— А после какво? — попита тя. Поне не беше отхвърлила веднага идеята.
— Ще се подготвим старателно. Ще вземем ключове за оръжейната или ще скрием оръжия близо до изхода на лабиринта. Ще изтеглим всичката налична информация за скръбниците, ще открием как да ги изключваме. Ще се ориентираме къде е най-близкият град, до който можем да се доберем, след като измъкнем всички от лабиринта. После влизаме, прекарваме няколко дни като езерни, убеждаваме момчетата, съставяме план и го осъществяваме.
— От устата ти звучи толкова лесно — рече тя. — Но не забравяй, че ще следят всяко наше движение и ще чуват всяка дума.
— Тогава ще трябва да си шепнем, нали? Ще разговаряме в мрака, ще избягваме бръмбарите остриета, каквото е нужно. Те ни вярват и трябва да се възползваме от това.
Тереза се наведе към него и почти опря устни в ухото му. Дъхът й стопли кожата му.
— Наистина ли си мислиш, че можем да влезем в лабиринта, да съберем езерните и да излезем с тях? Без да убием един куп хора? И без самите ние да загинем?
Той въздъхна.
