— Зная, че звучи невероятно. Но по-лошо е да седим тук, без да се опитаме да ги спрем.
Тя въздъхна, но не каза нищо.
— Тереза, аз изливам пред теб душата си. Вероятно стана заради историята с Чък. Толкова много обичам това хлапе. Не мога… просто не мога да позволя на ЗЛО да го нарани. Да не говорим за другите. Не мога. Моля те, кажи, че ще си с мен.
Никога преди не бе говорил с нея по този начин. Беше изложил всичко като на длан.
Тя го погледна с изплашени очи.
— Сериозно си го намислил, така ли?
— Напълно. Като го казах на глас, се почувствах още по-сигурен.
Тя замълча. Този път за по-дълго време.
— Добре, дай ми двайсет и четири часа да го обмисля.
След което стана и си тръгна, оставяйки след себе си един силно обезпокоен приятел. В края на краищата й бяха нужни само Четиринайсет часа. Томас прекара този ден, възползвайки се от свободното време. Между изследванията и тестовете той прерови таблета за всякаква налична информация за скръбниците във файловете, които не бяха защитени с пароли. Неутрализирането на тези същества щеше да е от жизненоважно значение при опита им за бягство. Не откри много, но се натъкна на схема на биохимичните им вериги, забравена сред цял куп разнообразни данни във файл отпреди година.
Лежеше в леглото и изучаваше схемата, търсейки слаби места, Когато Тереза го повика телепатично.
„Добре — рече тя. — Съгласна съм.“
Томас едва не скочи от леглото.
„Наистина? Ще участваш?“
„Заради теб. Заради Чък. Ще ти помогна.“
„Страхотно. Направо страхотно. Остава само да убедим доктор Пейдж.“
„Не се тревожи за това. Мисля, че ще й хареса идеята да ни внедрят в група А. а Арис и Рейчъл в група Б. Остави на мен да се погрижа.“
„Ще се справиш ли?“
„Ще се справя. Още утре ще я потърся.“ Томас стоеше в стаята за наблюдение и гледаше как Нют се храни край високия пилон в средата на Езерото. По някаква причина беше останал сам. Може би имаше нужда да бъде насаме. Може би му бе омръзнало да дрънка празни приказки с Чък. Беше приседнал там, дъвчеше замислено и въртеше бавно глава.
Томас си спомни за Лизи, сестрата на Нют, която живееше в бараките на група Б. Няма ли да е страхотно, ако може да спаси и двамата?
— Нют, идвам за теб — прошепна Томас толкова тихо, че едва ли някой би могъл да го чуе. — Идвам за всички вас, приятелю.
На следващия ден получи официално становище.
Доктор Пейдж бе одобрила прехвърлянето на елитната група в лабиринта.
231.12.19/10:37
Доктор Пейдж отново седеше начело на дългата маса. Томас и Тереза се бяха настанили от едната страна, Арис и Рейчъл от другата. Още неколцина членове на психоекипа и техници запълваха останалите места, но не бяха произнесли нито дума, откакто влязоха. От време на време доктор Пейдж ги поглеждаше, търсейки одобрение на думите си.
Планът за прехвърлянето на елитната група вече бе изложен и оставаше да обсъдят някои дребни подробности. Томас полагаше усилия да овладее нетърпението си, да се преструва, че влага душа и сърце в нещата, които планираха за тях. Но бе твърдо решен нищо от това да не се случи.
— Погледнете на екрана. — Доктор Пейдж се извърна и посочи с ръка. — Вижте колко много нови променливи са подготвили нашите психолози във връзка с това прехвърляне. Тереза, позволихме си да отидем далеч отвъд първоначалните ти предложения. Виждаме в това златна възможност — бих го нарекла катализатор — да стимулираме множество модели на гибелни зони, които досега не сме имали удобен случай да изучаваме.
Томас разглеждаше схемата на екрана, опитвайки се да вникне в съдържанието й. Но буквите, изписани отдолу, бяха твърде дребни. А после, по сигнал от доктор Пейдж, екранът угасна.
Тя продължи:
— Дори само първите двайсет и четири или четиресет и осем часа ще предизвикат в Езерото събития, на каквито досега не сме били свидетели. Събития, които ще спомогнат за разрушаване на рутината, изградена през последните седмици, и ще породят нови мисли и емоции. Обекти, пристигащи в два поредни дни, появата на момиче в Езерото за първи път — можем само да гадаем какви ще са последствията. Трябва да призная, че оценявам високо предложението на Тереза. — Тя придружи думите си с лъчезарна усмивка.
Томас не даваше пукната пара за това, което се обсъждаше. Планът им никога нямаше да сработи, както го бяха замислили. Нищо от приказките им нямаше значение. Някога се отнасяше с голяма симпатия, дори с обич към доктор Пейдж, ала сега нямаше търпение да се раздели с нея. Както и с всички останали, свързани по един или друг начин със ЗЛО.
Той погледна Арис, сетне Рейчъл, но и двамата не изглеждаха особено доволни. Не бяха взели отношение досега, а и Тереза все още не бе решила дали би искала да ги включи в своя план. Нещата и без това бяха достатъчно сложни, рисковете — твърде големи. Но Томас не искаше да ги остави встрани. Бе твърдо решен да спаси и двете групи.
— Томас?
Той се сепна и осъзна, че доктор Пейдж, както и всички останали са вперили погледи в него.
— Извинете — смотолеви. — Бях се унесъл. Пропуснах ли нещо?
Тя го изгледа втренчено.
