- Да го изследвам ли? - попита Купър.
- Дай първо да го помириша - отвърна Райм.
Сакс му занесе пликчето. Отвори го и Райм подуши дървото.
- „Брут“. Как не си го познала? Том, запиши, че използва евтин одеколон.
- Ето косъма - обяви Купър и постави уликата на микроскопа. - Много прилича на предишния, който намерихме. Вероятно е от същия източник. По дяволите, Линкълн, забравих: от същия източник е. Нали така трябваше да кажа? Кафяв.
- Отрязан ли е, или е паднал сам?
- Отрязан.
- Добре, ще си останем с цвета.
Том написа „кафяв“ в таблицата.
- Не го пиши! - каза Селито.
- Защо?
- Очевидно не е кафяв - продължи Райм.
- Помислих си...
- Косата му е всякакъв друг цвят освен кафяв. Руса, черна, червена...
- Това е стар номер - обясни детективът. - Отиваш при кофите зад някой фризьорски салон, взимаш няколко косъма и ги подхвърляш на местопрестъплението.
- А! - Банкс запази място за тази информация в ентусиазирания си мозък.
- Добре - каза Райм. - Дай влакната.
Купър нагласи поляризационния микроскоп:
- Лъчепречупване - 0,053.
- Найлон 6 - измърмори Райм. - Как изглежда, Мел?
- Много грубо влакно. Прегънато в средата. Светлосиво.
- Килим.
- Точно така. Ще проверя в базата данни.
Купър затрака по клавиатурата. След малко вдигна поглед от компютъра и обяви:
- „Хамстед текстил“, влакно 118В.
Райм въздъхна разочаровано.
- Какво има? - попита Сакс.
- Това е най-често използваното влакно за автоматично тъкане на килими в САЩ. Използва се от над двеста различни производители през последните петнадесет години. Безнадеждно е... Мел, има ли нещо по нишката? Сложи я на електронния микроскоп.
Купър се зае със задачата. Апаратът се обля в зловещо синьо-зелено сияние. Тънката нишка изглеждаше като дебело корабно въже на монитора.
- Има нещо. Кристали. Много. Може да е титанов двуокис. Използват го за премахване на блясъка на изкуствените материи, от които са направени килимите.
- Пусни ги на газовата хроматография. Важно е.
- Няма достатъчно, Линкълн. Ще се наложи да изгоря цялото влакно.
- Изгори го тогава.
- Да вземеш назаем веществени доказателства от ФБР е едно - напомни тактично Селито. - Но да ги унищожиш... Не знам, Линкълн. Ако има процес...
- Налага се.
- О, хайде - каза Банкс.
Селито кимна неохотно и Купър постави уликата в апарата. Машината изсъска. След малко на монитора се появи графика.
- Ето, това е дълговерижната молекула на полимера. Найлон. А тази малка вълничка на графиката е нещо друго. Хлорид, детергент... Това е перилен препарат.
- Помните ли? - каза Райм, - немкинята каза, че колата миришела на чисто. Я провери какъв е препаратът.
Купър въведе данните в каталога на фирмите за химикали.
- Произвежда се от „Пфицер кемикалс“. Продава се под търговското наименование „Тиди клийн“ в магазините на „Баер аутомотив продъктс“ в Тетърбъро.
- Чудесно! - възкликна Линкълн Райм. - Познавам фирмата. Продават на едро. Главно на компании за коли под наем. Значи убиецът кара кола под наем.
- Не може да е толкова луд, че да върши престъпления с кола под наем - възрази Банкс.
- Откраднал я е - промърмори раздразнено Райм, като че младежът го бе попитал колко прави две и две. - И номерата сигурно също са крадени. Ема още ли работи за нас?
- Сигурно вече се е прибрала.
- Събуди я и я накарай да разпита в „Херц“, „Авис“, „Нешънъл“ и „Бъджет“ за кражби.
- Дадено - отвърна Селито, макар и несигурно. Във въздуха като че ли още се носеше миризмата на изгорените веществени доказателства.
- А стъпките? - напомни Сакс.
Райм погледна снимката, която му показваше.
- Необичайно износване на подметките. Виж как са изтъркани от външната част.
- Да не е дюстабан? - предположи Том.
- Възможно е, но петата не е износена по съответния начин. - Райм погледна внимателно отпечатъците. - Да не би да чете много?
- Да чете ли?
- Седни на онзи стол - каза Райм на Сакс - и се наведи над масата, като че четеш.
Тя седна и го погледна:
- И какво?
- Прави се, че прелистваш.
Тя се направи, че прелиства няколко пъти, после отново вдигна глава.
- Продължавай. Представи си, че четеш „Война и мир“.
Сакс продължи да прелиства с наведена глава. След минута, без да осъзнава, кръстоса крака. Единствената част на подметките, която се допираше до пода, бе външната.
Райм каза:
- Запиши го в таблицата, Том. Но с въпросителна.
- Хайде сега да се заемем с отпечатъците от пръстите.
Сакс каза, че ясният отпечатък, по който са установили самоличността на убиеца, не е при нея:
- Във ФБР е.
Този отпечатък обаче не интересуваше ни най-малко Райм. Искаше да погледне онзи, който Сакс бе свалила от врата на немкинята.
- Не може да се сканира - каза Купър. - Дори не е от С-качество. Нищо не може да се види.
- Нямам намерение да го сравнявам с базите данни - каза Райм. - Интересува ме тази чертичка.
Показа малка резка по средата на отпечатъка.
