Премина покрай известния Ейтинт Уорд, приютявал в миналото почти петдесет хиляди души, натъпкани в мизерни жилища. Като се замислят за деветнадесети век, много хора си представят черно - заради цвета на старите снимки. Грешат. Старият Манхатън е сиво-жълт. Резултат от задушливите промишлени пушеци, голите камъни на стените и оскъдното осветление.
„Шнайдер се промъкнал зад младежа и тъкмо щял да се хвърли отгоре му, когато, най-сетне, провидението се намесило. Двама полицаи случайно се появили наблизо. Веднага разпознали Шнайдер и го погнали. Убиецът побягнал на изток, през Манхатънския мост. Това чудо на техниката било завършено през 1909, две години преди описваните събития. Шнайдер спрял на средата на моста, тъй като откъм Бруклин се задавали още трима полицаи, привлечени от свирките и изстрелите на колегите си от Манхатън.
Престъпникът, по случайност невъоръжен, се прехвърлил през парапета. Изкрещял зловещи проклятия срещу полицаите, като ги обвинил, че са провалили живота му. Когато пазителите на закона се приближили, той скочил в реката. След седмица един моряк намерил тялото му на брега на Уелфеър Айлънд, близо до Хел Гейт. От плътта му не било останало много - раците и костенурките прилежно се били заели със задачата да очистят костите, които Шнайдер в лудостта си боготворял.“
Колекционера на кости зави по павираната улица, на която живееше - изгочна „Ван Бреворт стрийт“ - и спря пред къщата. Провери двете мръсни връвчици, които бе опънал под вратата, за да се увери, че никой не е влизал. Внезапен шум го стресна - гърленото ръмжене на кучетата с жълти очи, кафяви зъби, с тела, покрити с белези и струпеи. Хвана пистолета, но животните подвиха опашки и с лай се спуснаха след някоя котка или плъх по улицата.
По горещите тротоари не се виждаше никой и Колекционера на кости отвори катинара на хангара за файтони. Качи се в колата и я вкара в гаража до „Таурус“-а.
„След смъртта на злодея детективите се заели с разследване на деянията му. От дневника му личало, че е убил осем порядъчни граждани. Не се свенял да се гаври и с мъртвите; в дневника си бил записал (ако това, което твърди, е вярно), че е осквернил няколко гробища в града. Никоя от тези жертви не била заслужила такова оскърбление - не, повечето тленни останки били на достойни граждани, скромни и трудолюбиви. Извергът не чувствал никаква вина. Всъщност изглежда, че е действал с безумната мисъл, че върши услуга на жертвите.“
Колекционера спря и избърса потта от устните си. Лицето под маската го сърбеше. Измъкна жената и момиченцето от багажника и ги повлече през гаража. Жената беше силна и се съпротивляваше яростно, но Колекционера бе успял да ѝ сложи белезниците.
- Мръсник! Не смей да докосваш дъщеря ми! Ако ѝ сториш нещо, ще те убия!
Той я стисна през гърдите и ѝ залепи устата. После направи същото с дъщерята.
„Плътта гние и е слаба - писал извергът с жестоката си, твърда десница, - костите са най-здравата част от тялото. Колкото и стара да е плътта, костите остават млади. Моето призвание е благородно и не разбирам защо никой не ме подкрепя. Аз правя добро на хората. Сега те са безсмъртни. Аз ги освободих. Изчистих костите им от мръсотията.“
Колекционера завлече двете в мазето и блъсна грубо жената на пода, после дъщерята. Завърза белезниците с въже за една скоба в стената. После се върна на горния етаж.
Извади жълтата раница от багажника и влезе в големия салон на къщата. Понечи да хвърли раницата в един ъгъл, но откри, че по някаква причина е ядосан точно на тези две пленнички. Седна пред един от стенописите - месар, спокойно хванал нож в едната си ръка, в другата - парче месо.
Погледна етикета на багажа. Карол Ганц. Карол с „е“ накрая. Защо ли е тази допълнителна буква? В куфара имаше само дрехи. Той отвори раницата. Намери парите - четири или пет хиляди. Върна ги отново.
Имаше десетина занимавки за детето: кукла, кутия с водни бои, пакет пластилин, „Чичко Косичко“. Скъп дискмен, пет-шест компактдиска, радиобудилник „Сони“.
Започна да разглежда снимките. Карол и момиченцето. На повечето жената беше много сериозна. На някои бе малко по-весела. Нямаше снимки на Карол със съпруга ѝ, въпреки че носеше венчална халка. Имаше много фотографии на двете в компанията на някакво семейство - пълна жена със старомодна рокля и брадат, оплешивяващ мъж с фланелена риза.
Колекционера на кости дълго време не свали поглед от една снимка на момиченцето.
„Участта на бедната Маги О’Конър, едва осемгодишно момиченце, е особено тъжна. Полицията предполага, че по нещастна случайност тя се озовала на пътя на Джеймс Шнайдер, докато се е занимавал с една от жертвите си.
Момиченцето живеело в известния Хелс Кичън (Адската кухня) и излязло да събере косми от многобройните мъртви животни по улиците на този бедняшки квартал. Детето си плетяло пръстени и гривнички - единствените украшения за такива бедни създания.“
„Кожа и кости, кости и кожа.“
