Колекционерите полностью

— Джонатан беше изключително привлекателен мъж — прошепна тя. — Висок, с гъста кестенява коса и очи, които те карат да се чувстваш добре.

— Аз бих казал, че вие и днес сте толкова привлекателна, колкото и тогава — обади се Рубън.

Тя не го чу. На лицето й бавно изплува усмивка, широка и искрена. От години не се беше усмихвала така.

— Направиха ни я в деня на сватбата. Не носех бяло, макар че би трябвало. Така и не се омъжих повече.

— Къде подписахте? — попита Кейлъб.

— Във Вегас, къде другаде — промърмори тя, без да отделя поглед от снимката. — Джонатан беше пристигнал на някакъв библиотекарски конгрес, после попадна на мен. Всичко стана за една седмица. Знаехме, че е лудост, или поне майка му мислеше така. — Пръстът й пробяга по замръзналата усмивка на Джонатан. — Но бяхме щастливи. Много щастливи, макар и за кратко. За известно време дори живяхме тук, при родителите му, преди да си намерим жилище.

— Е, къщата е достатъчно голяма — вметна Кейлъб.

— Тогава ни се струваше ужасно малка — поклати глава Анабел.

— И вие ли бяхте във Вегас заради библиотекарския конгрес? — любезно попита Стоун.

Тя му върна снимката, изчака го да я прибере в джоба си и едва тогава рече:

— Наистина ли искате да получите отговор на този въпрос?

— Добре, разбрах — отстъпи Стоун. — Поддържахте ли контакти с Джонатан през годините, които последваха?

— А защо трябва да ви отговарям?

— Не сте длъжна, разбира се — намеси се Рубън и сбърчи вежди по посока на Стоун. — Става въпрос за интимни неща.

Слисан от предателството на приятеля си, Стоун побърза да добави:

— Правим всичко възможно да разберем какво е довело до смъртта на Джонатан и приемаме всякаква помощ.

— Сърцето му спира да бие и той умира. Какво странно има?

— Патолозите не успяха да открият причината за смъртта — поясни Кейлъб. — Освен това броени дни по-рано Джонатан си направи пълни изследвания в „Джонс Хопкинс“. Със сигурност не е получил инфаркт.

— От което вие стигате до заключението, че някой го е убил, така ли? Но кой, за бога? Та той беше един обикновен библиотекар!

— Библиотекарите също имат врагове! — засегна се Кейлъб. — Аз съм чувал с ушите си какви ги дрънкат някои колеги след една-две чаши червено вино!

— Сериозно? — погледна го с престорена тревога тя. — Не вярвам, че някой ще извади пищов, защото са го глобили заради невърната книга!

— Да се качим на тавана — намеси се Стоун. — Искам да ви покажа нещо.

Когато се озоваха горе, той махна с ръка към капандурата:

— Онзи телескоп е насочен към съседната къща.

— И гледа право в спалнята на… — започна Рубън, но леденият поглед на приятеля му го накара да млъкне.

— Нека аз да говоря, ако може, Рубън!

— Добре де, давай! — направи гримаса приятелят му. — Хайде, обяснявай, Оливър! Или днес си Франк, а може би Стив…

— Благодаря ти, Рубън! — сряза го с леден глас Стоун, после спокойно продължи: — Както вече казах, телескопът е насочен към съседната къща, която принадлежи на собственика на „Парадайм Текнолъджис“ — една от най-големите компании за военно оборудване в страната. Името му е Корнилиъс Бихан.

— Предпочита да го наричат Кей Би — обясни Кейлъб.

— Ясно — бавно кимна Анабел.

Стоун погледна през телескопа, после внимателно го насочи към къщата на Бихан, от която ги делеше само тясна ивица трева.

— Така си и мислех — промърмори той, после се отдръпна и направи знак на Анабел. Тя се приближи, нагласи окуляра и погледна.

— Прилича ми на кабинет или някакъв офис.

— Точно така.

— Мислите, че Джонатан е шпионирал този човек?

— Вероятно. Или неволно е видял нещо, което го е осъдило на смърт.

— Значи го е убил този Корнилиъс Бихан?

— Нямаме доказателства — поклати глава Стоун. — Но се случиха някои странни неща.

— Какви неща?

Стоун се поколеба. Не искаше да споменава за собственото си отвличане.

— Да кажем, че открихме достатъчно въпросителни, които ни карат да се поразровим. Мисля, че Джонатан Дехейвън го заслужава.

Анабел спря продължителен поглед върху лицето му, после отново се наведе над окуляра.

— Разкажете ми нещо повече за този Кей Би.

Стоун й даде кратко описание на Бихан и компанията му, след което спомена за убийството на председателя на Камарата Боб Брадли.

— Не ми казвайте, че Джонатан има някаква връзка с това — скептично го погледна Анабел. — Във вестниците писаха, че е дело на терористи.

Стоун й каза за големите поръчки, които Бихан е получил при предишния режим.

— Предшественикът на Брадли беше осъден за неетично поведение, което ме кара да си мисля, че Бихан го е държал в джоба си. А после се появява Брадли и заявява, че ще прави чистка. Бихан вероятно има от какво да се опасява и поръчва отстраняването на новия председател.

— А вие приемате, че Джонатан се е натъкнал на тази конспирация и е трябвало да бъде ликвидиран, преди да сподели откритието си, така ли?

Недоверието все още присъстваше в гласа на младата жена, но в значително по-малка степен.

— Това, с което разполагаме, са две неразкрити убийства, свързани с името на Бихан, който освен това е съсед на едната от жертвите — сви рамене Стоун.

— А днес беше и на погребението — добави Кейлъб.