— Ето какъв е планът ми — започна Стоун. — Милтън ще се заеме с Боб Брадли, опитвайки се да получи максимална информация за него. От нея може би ще изскочи нещо полезно. Аз ще отида до дома му, за да видя дали ще открия нещо. Всъщност до останките от дома му. Рубън ще използва старите си връзки в Пентагона, за да научи подробности за контрактите на Бихан, сключени с активната помощ на предшественика на Брадли.
— Пентагонът значи — промълви Анабел и хвърли изучаващ поглед върху лицето на съседа си.
— Три екскурзии до Виетнам — скромно поясни едрият мъж. — Достатъчно медали, за да украсят коледна елха. Опитвах се да служа на родината, нищо повече.
— Не бих допуснала — поклати глава Анабел и отново се извърна към Стоун. — А как ще разберем дали Джонатан е бил убит, или е починал от естествена смърт?
— Имам си теория по въпроса, но е свързана с проверка на противопожарната система в Библиотеката на Конгреса. Проблемът е, че не знаем къде точно се намира тя. Кейлъб не може да разбере, защото по неизвестни причини информацията за нея е засекретена. Предполагам, че са го направили за предотвратяване на евентуален саботаж, въпреки че точно така е станало. Сградата е толкова голяма, че ще ни трябват години, за да я проверим стая по стая. Освен това се нуждаем от плановете на вентилационната система на помещенията, в които са открили тялото на Джонатан.
— Но какво общо има противопожарната система? — попита Анабел.
— Имам си теория — повтори Стоун, без да навлиза в подробности.
— Тези планове би трябвало да ги има архитектът на сградата — предположи тя.
— Положително — съгласи се Стоун. — Сградата „Джеферсън“ е построена през деветнайсети век, но преди петнайсетина години е била основно преустроена. Главният архитект със сигурност разполага с плановете, но за съжаление няма как да се доберем до тях.
— На частна фирма ли са възложили ремонта?
— Точно така — щракна с пръсти Кейлъб. — На една архитектурна фирма тук, във Вашингтон. Спомням си, защото в онзи момент течеше специална правителствена програма за насърчаване на частния бизнес като опит да се стимулира местната икономика.
— Ето го отговора — кимна Анабел.
— Не ви разбирам — възрази Стоун. — Какво общо с плановете има това?
Тя се извърна към Кейлъб.
— Можете ли да откриете името на фирмата?
— Предполагам.
— Единственият проблем е дали ще ни позволят да ги преснимаме. Предполагам, че няма. — Членовете на клуба мълчаха и слушаха разсъжденията й с нарастващо внимание. — Аз се ангажирам да проникна в архитектурната фирма, защото без копие от плановете няма как да открием местоположението на противопожарната система и аварийните изходи.
— Аз имам фотографска памет — обади се Милтън. — Достатъчно ми е да зърна плановете само за миг, за да ги запомня.
— Наслушала съм се на такива приказки, но нито веднъж не съм ги видяла реализирани — скептично го погледна тя.
— Мога да ви уверя, че при мен нещата се получават — възрази Милтън.
Анабел свали една книга от рафта, разтвори я напосоки и я вдигна пред очите му.
— Окей, прочетете този текст. — Милтън мълчаливо се подчини и миг по-късно кимна. Тя обърна книгата към себе си. — Добре, мистър Фото, започвайте.
Милтън изрецитира текста на страницата без грешка заедно с препинателните знаци.
За пръв път, откакто попадна в компанията на тези мъже, Анабел беше истински впечатлена.
— Някога да си посещавал Вегас? — заряза официалния тон тя, изчака го да поклати глава и с усмивка подхвърли: — Трябва да опиташ.
— Броенето на карти не е ли незаконно? — моментално отгатна мислите й Стоун.
— Не, ако не използваш компютър или някакви други механични уреди.
— Значи мога да натрупам цяло състояние! — възкликна Милтън.
— Не бързай да се радваш — охлади ентусиазма му Анабел. — Въпреки че използването на мозъка не е забранено, със сигурност ще ти строшат кокалите, ако те надушат.
— В такъв случай забравете! — промълви ужасен Милтън.
Тя се обърна към Стоун.
— И тъй, как според вас е бил убит Джонатан? И без повече увъртания. В противен случай си тръгвам.
Стоун й хвърли замислен поглед, помълча малко и започна:
— Кейлъб открил тялото му, а след това припаднал и бил откаран в болницата. Медицинската сестра обявила, че състоянието му се подобрява и температурата му се покачва, вместо да се понижава.
— Какво според вас означава това? — втренчи се в него Анабел.
— Противопожарната система в библиотеката използва химическа субстанция, наречена халон 1301 — намеси се Кейлъб. — Тя представлява течност под налягане, която излиза през вентилите под формата на газ и има свойството да потушава пламъците, като частично отнема кислорода от въздуха.
— Искате да кажете, че Джонатан се е задушил? — гневно извика Анабел. — А полицията не си е направила труда да провери дали е имало изтичане на газ?
