– „Чъм“ – отвърна тя. – Звучи като възпитаник на частно училище, съвсем не като „страйк“.
– Не е каквото си мислиш – каза й Страйк.
Беше стигнал до половината на разказа за Дейв Полуърт и акулата, когато мобилният му телефон зазвъня отново: непознат номер. Той вдигна.
– С Камерън... ъъ... Страйк ли говоря?
– Да, аз съм.
– Обажда се Джуд Греъм, съседката на Кат Кент. Тя се върна – щастливо изрече женски глас.
– Това е добра новина – отвърна Страйк и направи жест към Робин с вдигнат палец.
– Да, върна се тази сутрин. Доведе си и компания. Питах я къде е била, но не пожела да ми каже – допълни съседката.
Страйк си припомни, че Джуд Греъм го мислеше за журналист.
– Компанията мъжка ли е, или женска?
– Женска – със съжаление отвърна тя. – Онова високо кльощаво момиче, дето винаги се мотае с Кат.
– Много ми помогнахте, госпожо Греъм – каза Страйк. – По-късно ще пъхна нещичко под вратата ви за вашия труд.
– Чудесно – зарадва се съседката. – Благодаря.
После затвори.
– Кат Кент вече си е у дома – каза Страйк на Робин. – Очевидно Пипа Миджли е отседнала при нея.
– О – промълви Робин и се помъчи да не се усмихне. – Сигурно сега съжаляваш, че беше лош с нея.
Страйк кимна.
– Те вече няма да искат да говорят с мен.
– Така е, едва ли ще искат – съгласи се Робин.
– Напълно ги устройва Лионора да е зад решетките.
– Ако им разправиш теорията си, може и да сътрудничат – предположи Робин.
Страйк почеса брадичката си и погледна към Робин, без да я вижда.
– Не мога – отсече накрая той. – Разчуе ли се, че душа в тази посока, късмет ще имам, ако не получа нож в гърба някоя вечер.
– Ти сериозно ли?
– Робин – леко подразнен възкликна той. – Куин беше вързан и изкормен.
Той приседна на страничната облегалка на канапето, която скърцаше по-малко от възглавниците, но пък простена под тежестта му, и подхвърли:
– Пипа Миджли те хареса.
– Ще го направя – мигом заяви тя.
– Не сама – каза той, – но може би ще успееш да ме вкараш там? Какво ще кажеш за тази вечер?
– Разбира се! – възкликна тя въодушевена.
Не бяха ли установили с Матю нови правила? За пръв път щеше да го постави на изпитание, но отиде до телефона с увереност. Реакцията му, когато му съобщи, че не знае кога ще се прибере тази вечер, не би могла да се окачестви като ентусиазъм, но той прие новината без мърморене.
Така че в седем вечерта, след като надълго и широко бяха обсъдили тактиката, която щяха да приложат, Страйк и Робин поеха поотделно в мразовитата нощ към „Стафорд Крипс Хаус“ през десет минути разстояние, като Робин тръгна първа.
Групата младежи отново стоеше на бетонната площадка пред блока и не пропуснаха Робин да мине с предпазливия респект, който бяха демонстрирали към Страйк две седмици по-рано. Един от тях затанцува на заден ход пред нея, докато тя се приближаваше към вътрешните стълби. Покани я на купон, каза й, че е красива, засмя се презрително на мълчанието й, докато приятелите му отзад се подхилкваха в тъмното и коментираха задника й. Когато влязоха на бетонното стълбище, подигравките на задяващия я младеж отекнаха странно. Тя си каза, че сигурно е най-много на седемнайсет.
– Трябва да се кача горе – заяви му твърдо, когато той се просна напреко на стълбите, за да весели приятелите си, но усети как по скалпа й изби пот.
Той се поколеба, подхвърли присмехулен коментар за фигурата й и се отмести. Тя почти очакваше да я хване за крака на минаване, ала той се върна при приятелчетата си и всички дружно заподвикваха мръсни думи зад гърба й, докато се качваше по стълбите. Облекчена, че не е последвана, тя излезе на балкона, водещ към апартамента на Катрин Кент.
Вътре светеше. Робин поспря за секунда, за да се овладее, после натисна звънеца.
След няколко секунди вратата беше предпазливо открехната и отвътре надникна жена на средна възраст с дълга и разчорлена червена коса.
– Катрин?
– Да? – с подозрение изрече жената.
– Имам много важна информация за вас. Трябва да я чуете.
(„Не казвай „трябва да говоря с вас“ – беше я обучил Страйк, – нито „имам някои въпроси“. Поднеси го, сякаш е в нейна изгода да те приеме. Колкото може по-дълго не й обяснявай коя си. Погрижи се да прозвучи спешно, накарай я да се тревожи, че може да пропусне нещо важно, ако те отпрати. Трябва вече да си вътре, преди тя да е успяла да обмисли. Използвай името й. Създай личен контакт. Не спирай да говориш.“)
– Каква? – попита Катрин Кент.
– Може ли да вляза? – попита Робин. – Тук навън е много студено.
– Коя сте вие?
– Трябва да чуете това, Катрин.
– Коя...?
– Кат? – обади се някой зад нея.
– Репортерка ли сте?
– Приятелка съм – импровизира Робин, а пръстите й вече бяха върху прага. – Искам да ви помогна, Катрин.
– Хей...
Познатото продълговато бледо лице с големи кафяви очи се появи над рамото на Кат.
– Това е жената, за която ти разправях – каза Пипа. – Тя работи при него...
