Първият приоритет на Страйк бе да запази крехкото доверие, което Робин бе успяла да внуши. Директна атака нямаше място тук. Ето защо той се впусна в реч, ехо на произнесената от Робин, в която намекваше, че властите са разколебани по повод ареста на Лионора и че разглеждат нови доказателства, като се въздържаше да споменава директно полицията, но подхвърляше, че в момента вниманието е насочено към Катрин Кент. Докато говореше, в далечината прозвуча сирена. Страйк увери домакинята, че за него лично тя е чиста от подозрения, ала че е източник на сведения, който полицията не е разбрала и използвала както трябва.
– Да, може и да сте прав за това – потвърди тя. Не можеше да се каже, че е разцъфнала под успокояващите му слова, но поне се беше отключила. Взе чашата си от масичката и процеди презрително: – Единственото, което ги интересуваше, беше сексуалният ни живот.
Страйк добре си спомняше, че според Анстис Катрин доброволно се разпростряла с информация по темата, без да й бъде прилаган никакъв натиск.
– Аз не се интересувам от вашия сексуален живот – заяви Страйк. – Повече от ясно е, че той... казано направо... не е получавал онова, от което се е нуждаел, у дома.
– Не беше спал с нея от години – отсече Катрин. Припомнила си снимките в спалнята на Лионора с вързания Куин, Робин сведе поглед към чая си. – Те нямаха нищо общо. Той не можеше да говори с нея за работата си, тя не проявяваше никакъв интерес. Той ни го е казвал... нали така? – обърна се тя към Пипа, приседнала на страничната облегалка до нея. – Дори не умееше да прочете книгите му както трябва. На него му бе нужен човек, с когото да комуникира на това ниво. А с мен можеше да разговаря истински за литература.
– И с мен – обади се Пипа и неочаквано се разприказва: – Интересуваше се от политиката на идентичността и си приказвахме с часове какво ми е причинило това, че съм се родила в погрешното...
– Да, все ми казваше какво облекчение е за него да разговаря с някой, който разбира работата му – заговори високо Катрин и удави думите на Пипа.
– Така си и мислех – кимна Страйк. – А в полицията въобще не са си направили труда да те разпитат за това, нали?
– Питаха как сме се срещнали и аз им казах. Беше в курса по творческо писане – отвърна Катрин. – Стана постепенно, той се заинтересува от моето писане...
– ...от нашето писане... – промълви тихичко Пипа.
Катрин заразправя подробно и Страйк кимаше с вид на силно заинтересуван от постепенното развитие в отношенията учител – ученик към нещо много по-интимно, при което Пипа постоянно ги бе съпътствала, както изглеждаше, и ги бе оставяла единствено пред вратата на спалнята.
– Аз пиша фентъзи романи с неочакван край – съобщи Катрин и на Страйк му се стори учудващо и забавно, че тя бе започнала да говори също като Фанкорт с репетирани, отмерени фрази. В ума му мимолетно пробяга въпрос колко ли хора, седящи сами с часове, докато пишеха историите си, се упражняваха да говорят за работата си през време на почивките и си припомни казаното от Уолдгрейв за Куин как имитирал интервюта пред химикалка. – Всъщност е фентъзи, примесено с еротика, но много литературно. И тъкмо там е проблемът на традиционното книгоиздаване, че не искат да рискуват с нещо, което не е виждано преди. Непременно трябва да се вмести в техните категории по продажби и ако съчетаваш няколко жанра, ако създаваш нещо съвършено ново, те се боят да поемат риска... Ето например Лиз Тасъл – Катрин изговори името, сякаш бе заболяване – казала на Оуен, че работата ми била твърде периферна. Но точно това е чудесното в независимото книгоиздаване – свободата...
– Да – намеси се Пипа, явно с отчаяно желание и тя да даде своя принос, – това е истината, за жанровата литература тъкмо независимото книгоиздаване може да е...
– Само дето аз не творя жанрова литература – леко намръщена я поправи Катрин, – тъкмо в това е въпросът...
– Но за моите мемоари Оуен беше на мнение, че е най-добре да следвам традиционния път – отбеляза Пипа. – Той проявяваше голям интерес към половата идентичност и много се впечатли от онова, което съм преживяла. Запознах го и с други транссексуални и той обеща да говори с редактора си за мен, защото вярваше, че при правилната намеса една история, каквато никога не е била разказвана...
– Оуен много харесваше „Саможертвата на Мелина“ – високо заговори Катрин. – Нямаше търпение да ме изчака да напиша нова порция. Всеки път, щом завършех глава, буквално я изтръгваше от ръцете ми, за да я прочете, и ми казваше...
Тя рязко спря по средата на излиянието си. Очевидното раздразнение на Пипа, че е била прекъсната, абсурдно бързо изчезна от лицето й. Робин отгатваше, че и двете внезапно си бяха спомнили как докато Куин ги е отрупвал с похвали и насърчения, през цялото време е извайвал образите на Харпия и Епицена на старата електрическа пишеща машина, насаме, скрит от настойчивите им погледи.
– Значи, е говорил с теб за работата си? – попита Страйк.
– Мъничко – с унил глас отвърна тя.
– Знаеш ли колко време работи над „Bombyx Mori“?
