Сега вече беше ядосан на Страйк. Детективът игнорира прозвучалия упрек. Все още обработваше Елизабет, провокираше я, докато свирещите й дробове се бореха за кислород сред сипещия се сняг.
– Трябва много да си се ядосала, когато Куин се е увлякъл и е започнал да издава с крясък съдържанието на истинския „Bombyx Mori“ в „Ривър Кафе“, нали, Елизабет? След като си го предупредила да не отронва и дума по сюжета.
– Вие сте умопобъркан – прошепна тя с насилена усмивка, при която жълтите й зъби просветнаха. – Войната ви е осакатила не само физически...
– Красота – коментира Страйк. – Ето я злобната кучка, за която всички ми говореха...
– Куцукате из цял Лондон в опит да попаднете в пресата – изхриптя тя. – Същият сте като горкия Оуен. О, как обичаше той пресата, нали, Майкъл? – Тя се обърна със зов към Фанкорт. – Кажи, не обожаваше ли Оуен публичното внимание? Търчеше като момченце да играе на криеница...
– Ти си насърчила Куин да иде да се скрие в къщата на Талгарт Роуд – каза Страйк. – Идеята е била изцяло твоя.
– Няма да ви слушам повече – изшептя тя с мъка и надигна глас: – Не ви слушам, господин Страйк. И никой не ви слуша, глупаво, жалко човече такова!
– Сама ми каза, че Куин е жадувал за похвали – издигна Страйк глас над пискливия й припев, с който се опитваше да заглуши думите му. – Той ти е разправил сюжета на романа си преди месеци и според мен Майкъл е бил обрисуван там – не чак като ужасния Тщеславен, но все пак е бил осмян за неспособността си да го вдигне може би. „Отплата и за двама ви“, а?
Както бе и очаквал, тя ахна и прекрати лудешкия си напев.
– Казала си на Куин, че „Bombyx Mori“ се очертава като чудесен роман, че ще е най-доброто, което е правил някога, и ще пожъне масов успех, ала ще се наложи да държи съдържанието в тайна, за да предотврати съдебен иск, а и при разкриването му фурорът да е по-голям. А през цялото време ти си писала свой собствен вариант. Имала си предостатъчно време, за да го изпипаш, нали, Елизабет? В двайсет и шест години празни вечери би могла да създадеш много книги досега с твоята диплома от „Оксфорд“. Ала за какво да пишеш? Та ти не си живяла истински пълноценен живот, не е ли така?
По лицето й се изписа неистова омраза. Пръстите й се сгърчиха, ала тя се въздържаше. Страйк искаше жената да рухне, да се предаде, ала очите на акула очакваха той да покаже слабост и пробойна.
– Сътворила си роман на базата на план за убийство. Отстраняването на вътрешностите, заливането на трупа с киселина не са били символични, а са целели да объркат експертите в полицията. Ала всички са го приели като литература. И си убедила глупавия егоистичен негодник да съдейства за собствената си смърт. Казала си му, че имаш страхотна идея за увеличаване на рекламата и печалбата му. Двамата сте щели да разиграете публичен скандал, в който да споменете, че книгата е твърде заядлива, за да бъде издадена, а после по план той е трябвало да изчезне. Щели сте да пуснете слухове за съдържанието на романа, а когато Куин се оставел да бъде намерен, си обещала да му осигуриш тлъста сделка.
Тя тресеше глава, чуваше се как дробовете й се мъчат, ала мъртвешките очи не се отделяха от лицето му.
– Той ти е предал книгата си. Изчакала си няколко дни до Нощта на фойерверките, за да си подсигуриш много разсейващ шум, после си разпратила копия от фалшивия роман до Фишър – та да е сигурно, че за книгата ще се приказва, до Уолдгрейв и до Майкъл. Инсценирали сте скандала, след което си последвала Куин на Талгарт Роуд...
– Не – промълви Фанкорт, очевидно неспособен да се сдържа.
– Да – безжалостно заяви Страйк. – На Куин не му е минавало през ум да се бои от Елизабет, след като е била негова съзаклятница в плана за завръщането на века. Сигурно в този момент вече почти е бил забравил как те е изнудвал с години, нали? – обърна се той към Тасъл. – Просто е развил навика да иска пари и да ги получава. Съмнявам се, че вече сте говорили за пародията, постъпката, съсипала живота ти... И знаеш ли какво се е случило според мен, след като той те е пуснал вътре, Елизабет?
Против волята си Страйк си припомни сцената: големия сводест прозорец, тялото, разположено като за ужасяващ натюрморт.
– Накарала си наивния нарцистичен нещастник да позира за рекламна снимка. Коленичи ли той? Героят в реалната творба хленчеше ли, или редеше молитви? Или бе вързан също като твоя Бомбикс? На Куин би му се понравило да позира овързан с въжета. Така е щяло да ти е лесно да се промъкнеш зад него и да смажеш главата му с металния стопер за вратата, нали? Под прикритието на фойерверките из квартала си проснала Куин, изкормила си го и...
Фанкорт нададе сподавен стон на ужас, ала Тасъл заговори отново с фалшивия си утешителен тон:
– Трябва да идете да се прегледате при лекар, господин Страйк. Горкичкият вие...
И за негова изненада посегна да сложи голямата си ръка върху покритото му със сняг рамо. Като си припомни какво беше извършила тя с нея, Страйк отстъпи инстинктивно и ръката й увисна надолу, а пръстите рефлексно се свиха в юмрук.
