– Изпаднах в паника. Позвъних на Крисчън Фишър, но бях директно препратена към гласова поща, затова му оставих съобщение, че изпратеният ръкопис е първа чернова, че не бива да го чете, че съм направила грешка и го моля да ми го върне колкото може по-бързо. После се обадих на Джери, но и с него не можах да се свържа. Беше ми казал, че заминава за уикенда, за да празнуват с жена му годишнината си. Надявах се да не е имал време да го чете, затова му оставих съобщение в същия дух като това до Фишър. После позвъних на Оуен.
Тя запали нова цигара. Широките й ноздри потръпнаха при вдишването, бръчките край устата й станаха по-дълбоки.
– Не успях да се накарам да изрека думите, но и да бях успяла, все едно. Тъй или иначе, обсеби говоренето, както само Оуен го може, напълно възхитен от себе си. Каза, че трябва да се срещнем за вечеря и да отпразнуваме завършването на книгата му. И тъй, навлякох някакви дрехи, отидох в „Ривър Кафе“ и зачаках. И ето че Оуен се появи. Дори не беше закъснял. Обикновено закъснява. Буквално се носеше по въздуха, толкова беше възторжен. Той искрено вярва, че е сътворил нещо храбро и прекрасно. Започнал бе да говори за филмова адаптация, преди да съм успяла да вмъкна и дума.
Когато издуха пушек през алените си устни, наистина придоби драконовско излъчване с блестящите си черни очи.
– Казах му, че написаното от него е долно, злобно и не подлежи на публикуване, а той скочи, събори стола и се разкрещя. След като ми нанесе и лични, и професионални обиди, заяви ми, че щом ми липсва храброст да го представлявам, сам ще си публикува романа. Щял да го пусне като електронна книга. После си тръгна с гръм и трясък и ме остави да платя сметката. Не че бе необичайно...
Емоциите я накараха да се разкашля още по-силно от преди. Страйк сериозно се уплаши, че може да се задуши. Понадигна се от стола, но тя му махна с ръка да не се намесва. Накрая, с лице, станало мораво, и насълзени очи, тя проговори с глас, грапав като шкурка:
– Сторих всичко по силите си да го изразя точно. Уикендът ми на морския бряг беше съсипан. Постоянно бях на телефона, опитвах се да се свържа с Фишър и Уолдгрейв. Пращах съобщение след съобщение, закотвена на проклетите скали при Гуитиън в опит да уловя сигнал...
– Нима сте от там? – попита Страйк леко изненадан, защото в изговора й не бе чул ехо от корнуолското си детство.
– Там живее една от моите автори. Казах й, че не съм излизала от Лондон четири години, и тя ме покани за уикенда. Искаше да ми покаже всички прелестни места, които описва в романите си. Бяха сред най-красивите гледки, които съм виждала, но можех да мисля единствено за проклетия „Bombyx Mori“ и как да попреча да бъде прочетен от някого. Не можех да спя, чувствах се ужасно... Накрая в неделя по обед се чух с Джери. В крайна сметка не заминал на уикенда за празнуване на годишнината и твърдеше, че не е получил съобщенията ми, така че решил да прочете проклетата книга. Беше отвратен и гневен. Уверих Джери, че ще направя всичко в моята власт да спра тази гадост... но трябваше да призная, че съм я изпратила и на Крисчън, при което Джери ми тресна телефона.
– Казахте ли му, че Куин възнамерява да пусне книгата в интернет?
– Не, не му казах – дрезгаво отвърна тя. – Молех се това да е празна закана, защото Оуен наистина нищичко не разбира от компютри. Но се тревожех...
Гласът й пресекна.
– Тревожили сте се...? – подсказа й Страйк.
Тя не отговори.
– Този самиздат обяснява нещо – подхвърли небрежно Страйк. – Лионора твърди, че Куин взел своя екземпляр от ръкописа и всичките бележки със себе си във вечерта на изчезването си. Питах се дали е възнамерявал да ги изгори, или да ги хвърли в река, но вероятно ги е взел с намерение да ги превърне в електронна книга.
Тази информация никак не помогна за подобряването на настроението на Елизабет Тасъл. През стиснати зъби тя процеди:
– Има приятелка. Запознали се в писателски курс, където той преподаваше. Тя сама издава творбите си. Знам за нея, защото Оуен се опита да ме заинтересува от ужасните й романи фентъзи с примеси на еротика.
– Потърсихте ли я? – попита Страйк.
– Да, направих го. Исках да я подплаша, да й кажа, че ако Оуен се опита да я въвлече като помощничка в преформатирането на книгата или продаването й онлайн, вероятно и срещу нея ще бъде повдигнат съдебен иск.
– Какво ви отговори?
– Не можах да се свържа с нея. Опитах няколко пъти. Може вече да не е на този номер, не знам.
– Ще ми дадете ли връзка с нея? – попита Страйк.
– Рейф има нейна визитка. Помолих го да продължи да й звъни. Рейф! – провикна се.
– Той още е навън с Бо! – долетя уплашеният писклив гласец на момичето зад вратата.
Елизабет Тасъл направи гримаса на досада и се надигна тежко на крака.
– Няма смисъл да карам нея да я търси.
Когато вратата се затвори зад агентката, Страйк мигом се изправи, мина зад бюрото и се наведе да разгледа снимка на стената, която бе привлякла погледа му, а това наложи отместването на двоен портрет на два добермана върху библиотеката.
