– Казах ви, не знам къде е той, нищо не знам – тросна се тя, тикна ключа в ключалката и го превъртя.
Отново хвана двата пазарски плика, единият от които пак изтрака. Страйк забеляза, че е от местна железария.
– Това изглежда тежко.
– Поплавъкът на тоалетната ми се скапа – гневно съобщи тя и след тези думи тръшна вратата под носа му.
10
Вердон: Дойдохме да се бием.
Клермон: И ще се бием, господа. Ще се бием здраво, но нека е за кратко...
Франсис Бомон и Филип Масинджър,
Робин излезе от метрото на следващата сутрин, стиснала излишния чадър. Усещаше се изпотена и в дискомфорт. След дни на непрестанни дъждове, на влакове в метрото, изпълнени с мирис на мокри дрехи, на хлъзгави тротоари и на прозорци с вечните дъждовни капки внезапната промяна към слънчево и сухо време я бе сварила неподготвена. Други можеха да се чувстват разведрени от това, че непрестанните порои и надвисналите сиви облаци си бяха отишли, но не и Робин. Двамата с Матю си бяха устроили тежък скандал.
Изпита едва ли не облекчение, когато отвори стъклената врата с гравирано върху нея името на Страйк и названието на професията му, и видя, че шефът й говори по телефона в собствения си кабинет на затворена врата. Смътно осъзнаваше, че трябва да се вземе в ръце, преди да се изправи пред него, защото тъкмо Страйк бе темата на снощната разправия.
– Поканила си го на сватбата? – изрекъл бе остро Матю.
Тя се бе опасявала, че Страйк може да спомене за поканата по време на разпивката им същата вечер и че ако Матю не беше предварително предупреден, Страйк щеше да поеме главния удар от недоволството на годеника й.
– Откога каним хора, без да се съветваме един с друг? – осведоми се Матю.
– Имах намерение да ти кажа. Мислех, че съм го направила.
И тогава Робин се ядоса на себе си. Никога преди не беше лъгала Матю.
– Той ми е шеф, ще очаква да бъде поканен.
Което не беше истина; тя се съмняваше Страйк изобщо да го вълнува този въпрос.
– Добре де, аз искам да присъства – каза, което най-сетне беше искрено твърдение.
Щеше й се да сближи служебния си живот, който й доставяше по-голямо удовлетворение отвсякога, с личния си, който засега се дърпаше от сближаването. Имаше желание да съшие двата заедно в едно дружно цяло и да зърне Страйк сред гостите, одобряващ (Одобряващ! Защо пък трябваше той да одобрява?) брачния й съюз с Матю.
Очаквала бе Матю да е недоволен, но се бе надявала до този момент двамата мъже да са се запознали и харесали взаимно. Не беше нейна вината, че това още не се бе случило.
– След цялата врява, която вдигна, когато поисках да поканя Сара Шадлок – нанесе й Матю удар под кръста, както го усети Робин.
– Ами покани я тогава! – тросна му се гневно. – Обаче въобще не е същото. Корморан никога не се е опитвал да ме вкара в леглото... Какво означава това сумтене?
Разправията им беше в разгара си, когато бащата на Матю телефонира с новината, че световъртежът, който изпитала майката на Матю предишната седмица, бил диагностициран като микроинсулт.
След това с Матю прецениха, че да продължат да се джафкат по повод Страйк би било проява на лош вкус, така че си легнаха в неудовлетворително състояние на теоретично помирение, ала Робин бе наясно, че и двамата продължават да кипят вътрешно.
Беше почти обед, когато Страйк най-сетне се показа от кабинета си. Днес не носеше костюм, а мръсен и прокъсан пуловер, джинси и маратонки. По лицето му тъмнееше гъстата брада, която се появяваше не се ли обръснеше веднъж на двайсет и четири часа. Забравила собствените си неприятности, Робин се втренчи изумена в него: никога не бе виждала Страйк, дори по времето, когато спеше в офиса, да прилича на занемарен скитник.
– Водих разговори по повод случая „Ингълс“ и попълвах досието на Лонгман – каза Страйк на Робин и й подаде старомодните кафяви картонени папки, всяка с написан на ръка сериен номер на страничния им ръб.
Папките му бяха спомен още от работата му в Отдела за специални разследвания и си оставаха любимият му метод за систематизиране на данни.
– Преднамерено ли си се докарал в такъв вид? – попита Робин, докато оглеждаше мазните петна по коленете на джинсите му.
– Да. По повод Гънфри. Дълга история.
Докато Страйк приготвяше чай за двама им, обсъждаха подробностите по три текущи случая, Страйк запознаваше Робин с новите сведения, до които се беше добрал, и набелязваше следващи пунктове за проучване.
– А какво става с Оуен Куин? – попита Робин, когато пое от него чашата си. – Какво каза агентката му?
Страйк се отпусна на канапето, което издаде обичайните си пръдливи звуци под него, и й разправи за разговора си с Елизабет Тасъл и посещението си при Катрин Кент.
– В първия миг, когато ме видя, ме помисли за Куин, мога да се закълна в това.
Робин се засмя.
– Чак толкова дебел не си.
– Благодаря, Робин – сухо изрече той. – Когато осъзна, че не съм Куин и преди да е разбрала кой съм, каза: „Аз не съм по тази част“. Това да ти говори нещо?
– Не, но... – После добави неуверено: – Вчера успях да открия едно-друго за Катрин Кент.
– Как? – попита смаян Страйк.
