– Ами ти ми каза, че е писателка, която издава сама книгите си – припомни му Робин, – така че я потърсих онлайн да видя какво има за нея и... – С две щраквания на мишката тя извика страницата. – ...Оказа се, че има блог.
– Браво на теб! – похвали я Страйк и доволен, че има повод да стане от канапето, надигна се и заобиколи бюрото, за да чете през рамото на Робин.
Аматьорската уеб страница, наречена „Моят литературен живот“, бе украсена с рисунки на пачи пера и много хубава снимка на Катрин, която според Страйк трябваше да е поне отпреди десет години. Блогът се състоеше от поствания, подредени по дати като дневник.
– Повечето от писанията са на тема: как традиционните издатели не биха разпознали добрите книги, дори да бъдат ударени по главите с тях – поясни Робин, като бавно движеше уеб страницата, та той да може да я разгледа.
– Написала е три романа от нещо, което самата тя определя като еротична фентъзи поредица, озаглавена „Сагата на Мелина“. Налични са за качване на електронна книга.
– Не ми се четат още лоши романи. Стигаше ми „Братята Балзак“ – отвърна Страйк. – А нещо за Куин?
– Колкото щеш – отвърна Робин, – ако допуснем, че той е мъжът, наречен от нея Прочутия писател. Съкратено ПП.
– Съмнявам се да спи с двама писатели – отсъди Страйк. – Той трябва да е. „Прочут“ е малко преувеличено обаче. Ти беше ли чувала за Куин, преди Лионора да влезе тук?
– Не – призна Робин. – Ето го и него, виж, на втори ноември.
Тази вечер проведохме страхотен разговор с ПП на тема сюжет и повествование, които, естествено, не са едно и също. За онези, които се чудят: Сюжетът е това, което се случва. Повествованието е колко показваш на читателите си и как им го показваш.
Пример от моя втори роман „Саможертвата на Мелина“.
„Докато си пробиваха път към гората на Хардерел, Лендор вдигна красивия си профил, за да види колко близо са до нея. Тялото му, добре поддържано от езда и стрелба с лък...
– Дай назад – прекъсна я Страйк. – Виж какво още има за Куин.
Робин се подчини и спря на един пост от 21 октомври.
ПП се обади, че не можем да се видим (отново). Семейни проблеми. Какво ми остава, освен да го уверя, че разбирам? Знаех си, че ще има усложнения, когато се влюбихме един в друг. Не мога да бъда напълно открита по тази тема, ще кажа само, че е принуден да остане със съпруга, която не обича, заради Трето лице. Вината не е негова. Нито на Третото лице. Съпругата не го пуска да си иде, макар че това би било най-доброто за всички, така че се намираме, както понякога ми се струва, в самото Чистилище.
Съпругата знае за мен, но се преструва, че е в неведение. Не знам как издържа да живее с мъж, който иска да е с друга. Знам, че аз не бих могла. ПП казва, че тя винаги поставя Третото лице пред всичко друго, включително пред Него. Странно как често всеотдайната грижовност прикрива дълбок егоизъм.
Някои ще кажат, че вината е изцяло моя, задето съм се влюбила в женен мъж. Приятели, не ми съобщавате нищо, което майка ми и сестра ми да не ми повтарят всеки ден. Опитвах се да се отърся, ала какво мога да кажа, освен че Сърцето си има свои закони, които не признават разума. И ето че тази вечер отново си изплаквам очите по него заради съвсем нова причина. Каза ми, че почти е завършил Шедьовъра си, книгата, която според него е Най-добрата му досега. „Надявам се да я харесаш. И теб те има вътре.“
Какво да кажеш, когато Прочут писател те опише в книга, която намира за най-добрата си? Разбирам колко много ми дава по начин, по който Не-писател не би могъл. Това те кара да се чувстваш горда и смирена. Да, има хора, които ние, Писателите, допускаме в сърцата си. Но в Книгите си?! Това вече е много специално. Това е различно.
Не мога да не обичам ПП. Сърцето си има своите закони.
По-долу имаше разменени коментари.
А как ще реагираш, ако ти кажа, че той ми попрочете нещичко от романа? Пипа2011
Дано се шегуваш, Пипа, на мен твърдо отказа да ми прочете!!! Кат
Само почакай. Пипа2011 хххх
– Интересно – отбеляза Страйк. – Много интересно. Когато Кент ме нападна снощи, увери ме, че някоя си Пипа искала да ме убие.
– Ами погледни това тогава – изрече възбудено Робин и превъртя на 9 ноември.
Първия път, когато срещнах ПП, той ми каза: „Не пишеш както трябва, ако някой не кърви, най-вероятно ти самият“. Както знаят следящите този блог, аз Метафорично отварям вените си и тук, и в романите си. Ала днес се усещам Смъртоносно прободена от човек, на когото се бях научила да вярвам.
„О, Макхийт! Ти ме ограби от Покоя ми. Да те видя в мъки, ще ми достави Наслада.“
– Откъде е този цитат? – попита Страйк.
– „Опера за три гроша“ от Джон Гей.
– Много начетено за жена, дето пише главни букви където й падне – коментира Страйк.
– Не можем всички да бъдем литературни гении – укорно изрече Робин.
– И слава богу след всичко, което чувам за тях.
– Но погледни коментара под цитата – подкани го Робин, като се върна към блога на Катрин. Кликна на линка и се появи едно-единствено изречение.
Ще обърна резбата, Кат.
Този коментар също бе направен от Пипа2011.
