– Като стана дума за Фанкорт – додаде Уолдгрейв и погледна часовника си, – поръчано ми е да съобщя на всички, че долу в девет часа ще бъде направено тържествено съобщение. Гледайте да не го пропуснете, момичета.
И той се отдалечи с нестабилна походка. Две от момичетата загасиха цигарите си и го последваха. Блондинката се насочи към друга групичка.
– Джери е прекрасен, нали? – обърна се Нина към Страйк, зъзнеща в дълбините на вълненото си палто.
– Много благороден и великодушен човек – съгласи се Страйк. – На друг, изглежда, не му е хрумвало, че Куин вероятно не е бил съвсем наясно какво е вършел. Искаш ли да се приберем на топло?
Изтощението напираше в крайчеца на съзнанието на Страйк. От сърце жадуваше да се прибере у дома си, да започне уморителния процес по приспиване на крака си (както го описваше сам пред себе си), да затвори очи и да опита какво е осемчасов непрекъснат сън, преди да стане на сутринта, за да поеме по петите на поредния неверен съпруг.
Пространството долу беше още по-запълнено с хора. Нина спря на няколко пъти да крещи в ушите на познати. Страйк бе представен на трътлеста романтична новелистка, запленена от разкоша на евтиното шампанско, и на съпругата на Джери Уолдгрейв, която поздрави Нина по пиянски прочувствено иззад буйната си разрошена черна коса.
– Вечно се докарва на хората – студено коментира Нина, когато се освободи от нея и поведе Страйк по-близо към временната сцена. – Произхожда от богато семейство и не пропуска да демонстрира, че Джери е под нейното ниво. Ужасна снобка.
– Явно е впечатлена от баща ти, дворцовият адвокат, нали? – попита Страйк.
– Имаш направо стряскаща памет – изгледа го възхитена Нина. – Не, мисля, че... Вярно, нося благородническа титла, но какво от това? Ала хора като Фенела й придават значение.
Някакъв служител нагласяше микрофон върху дървена катедра на сцената край бара. Логото на „Роупър – Чард“ – възел от въже помежду двете имена, и „Стотна годишнина“ бяха изписани върху флаг.
Последва досадно десетминутно чакане, през време на което Страйк отговаряше любезно и на място на бъбренето на Нина, а това изискваше значително усилие, тъй като тя беше много по-ниска от него, а в помещението ставаше все по-шумно.
– Тук ли е Лари Пинкелман – попита я, припомнил си стария детски писател от стената на Елизабет Тасъл.
– О, не, той мрази партитата – отвърна весело Нина.
– Мислех, че ще устройвате такова за него.
– Как разбра? – попита тя, стресната.
– Ти ми го каза преди малко в пъба.
– О, виж ти колко си внимавал. Да, устройваме вечеря по повод препечатката на коледните му разкази, но ще е в тесен кръг. Лари мрази големи струпвания, стеснителен е.
Най-после Даниъл Чард се добра до сцената. Разговорите затихнаха постепенно и настана тишина. Страйк улови напрежение във въздуха, когато Чард зашумоля с бележките си и прочисти гърло.
Трябва да беше имал голяма практика, помисли си Страйк, и все пак публичната му реч не бе особено компетентна. На равни интервали Чард механично вдигаше поглед към една и съща точка над главите на множеството; с никого не осъществяваше контакт с очи; на моменти едва се чуваше какво казва. След като бе повел слушателите си на кратко пътешествие през славната история на „Роупър Пъблишинг“, направи скромно отклонение към предшествалата го „Чард Букс“, компанията на дядо му, описа сливането им и собствения си възторг и гордост, изразени все тъй монотонно като всичко останало, когато десет години по-късно застанал начело на глобалната компания. Малките му шегички бяха посрещани от бурен смях, породен според Страйк колкото от алкохола, толкова и от неудобство. Страйк се улови, че наблюдава изприщените му ръце, които изглеждаха като сварени. Навремето бе познавал един редник в армията, чиято екзема толкова се изостряше при стрес, че се налагаше да бъде хоспитализиран.
– Не може да има съмнение – каза Чард, като обърна на последната страница от речта си, както забеляза Страйк като един от най-високите мъже в залата и стоящ близо до сцената, – че книгоиздаването в момента е в период на бързи промени и нови предизвикателства, но едно нещо е също толкова вярно днес, колкото и преди един век: съдържанието е най-важното. „Роупър – Чард“ може да се похвали с най-добрите писатели в света и ще продължи да вълнува, да интригува, да развлича. И тъкмо в този контекст – приближаването на кулминацията бе отбелязано не от вълнение, а от релаксиране в маниера на Чард, породено от факта, че изпитанието му бе към края си – за мен е чест и удоволствие да ви съобщя, че тази седмица си осигурихме таланта на един от най-прекрасните автори в света. Дами и господа, моля ви да приветствате Майкъл Фанкорт!
