– Ако Даниъл наистина искаше да не се шуми за тази книга – нетърпеливо подзе червенокосата, макар и не без да хвърли предварително поглед през рамо, та да провери дали шефът не е някъде наблизо, – да не беше пращал адвокати из целия град да запушват усти за нея. Постоянно ми се обаждат хора да питат какво става.
– Джери – обади се смело мургавата, – защо се наложи ти да разговаряш с адвокатите?
– Защото ме има в нея, Сара – отвърна Уолдгрейв, като размаха чашата и разплиска част от съдържанието върху грижливо подстриганата морава. – Затънал съм до полуглухите си уши. В книгата де.
Жените до една нададоха шокирани възклицания и протести.
– Какво би могъл Куин да каже за теб, след като винаги си бил толкова почтен с него? – учуди се мургавата.
– Мъката на Оуен е, че съм безкористно брутален към шедьоврите му – обясни Уолдгрейв и направи със свободната си ръка жест, имитиращ ножици.
– О, това ли е всичко? – леко разочаровано промърмори блондинката. – Голяма работа. Късмет има, че изобщо го издават при това негово поведение.
– Започвам да си мисля, че отново е минал в нелегалност – коментира Уолдгрейв. – Не отговаря на обажданията ми.
– Страхлив негодник – отсече червенокосата.
– Истината е, че съм доста разтревожен за него.
– Разтревожен? – невярващо повтори червенокосата. – Не говориш сериозно, Джери.
– И ти щеше да си разтревожена, ако беше чела книгата – отвърна Уолдгрейв и хлъцна леко. – Мисля, че Оуен не е на себе си. Написаното оставя въздействие като писмо на самоубиец.
Русата се изсмя, но бързо млъкна, когато Уолдгрейв я погледна.
– Не се шегувам. Мисля, че преживява срив. Подтекстът зад обичайната гротеска е: всички са срещу мен, всички са ме погнали, всички ме мразят...
– Всички наистина го мразят – уточни блондинката.
– Никой здравомислещ човек не би си помислил, че това може да бъде публикувано. А ето че сега се е покрил.
– Той постоянно го прави – отсече нетърпеливо червенокосата. – Да изчезва, е коронният му номер. Дейзи Картър от „Дейвис – Грийн“ ми каза, че на два пъти им поднесъл такова изпълнение, докато работели с него над „Братята Балзак“.
– Тревожа се за него – упорито настоя Уолдгрейв. Отпи голяма глътка от виното и каза: – Току-виж си прерязал вените...
– Оуен не би се самоубил! – презрително изсумтя блондинката.
Уолдгрейв й хвърли поглед, който Страйк изтълкува като смесица от жалост и неприязън.
– Хората се самоубиват, Миранда, когато си помислят, че целият смисъл на съществуването им е отнет от тях. Дори фактът, че околните смятат страданието им за шега, не им е достатъчен, за да се отърсят от него.
Русото момиче явно остана неубедено, огледа групичката, за да намери подкрепа, но никой не й се притече на помощ.
– Писателите са различни – добави Уолдгрейв. – Не съм срещал някой, дето да е поне малко добър и да не е чалнат. Не е зле проклетата Лиз Тасъл да го помни.
– Тя твърди, че не е знаела какво пише в книгата – обясни Нина. – На всички казва, че била болна и не я прочела внимателно...
– Познавам си я аз Лиз Тасъл – изръмжа Уолдгрейв и Страйк с интерес забеляза искрица неподправен гняв у този добродушен пиян редактор. – Съвсем наясно е била какво прави, като е дала ход на проклетата книга. Решила е, че това е нейният шанс да спечели някакви пари от Оуен. Добра реклама на гърба на скандала с Фанкорт, когото тя мрази от години. Ала сега, когато работата се разсмърдя, отрича се от клиента си. Направо безобразно поведение.
– Даниъл е оттеглил поканата си към нея за тази вечер – обади се мургавото момиче. – Наложи ми се да й позвъня, за да й го съобщя. Ужасно беше.
– Знаеш ли къде може да е отишъл Оуен, Джери? – попита Нина.
Уолдгрейв вдигна рамене.
– Навсякъде може да е. Но където и да е, надявам се да е добре. Въпреки всичко изпитвам привързаност към глупавия негодник.
– Какъв е този грандиозен скандал с Фанкорт, за който пише? – попита червенокосата. – Чух някой да казва, че бил свързан с критическа статия...
Всички от групата освен Страйк заприказваха едновременно, ала гласът на Уолдгрейв се извиси над другите и жените замълчаха с инстинктивната любезност, каквато винаги демонстрираха пред мъже в недобро състояние.
– Мислех, че тази история всички я знаят – каза Уолдгрейв с още едно сподавено хълцане. – Накратко, Елспет, първата жена на Майкъл, написа много слаб роман. Негова анонимна пародия се появи в литературно списание. Тя изрязала пародията, забола я отпред на роклята си и се задушила с газ в стил „Силвия Плат“.
Червенокосата ахна.
– Самоубила се е?
– Да – потвърди Уолдгрейв и отново си пийна вино. – „Писатели“ е синоним на „ненормалници“.
– Кой беше написал пародията?
– Всички винаги са смятали, че е Оуен. Той го отричаше, но това е естествено предвид последствията – отвърна Уолдгрейв. – Оуен и Майкъл никога повече не си проговориха след смъртта на Елспет. Ала в „Bombyx Mori“ Оуен хитро е прокарал предположението, че автор на пародията е самият Майкъл.
– Божичко! – ахна смаяна червенокосата.
