– Ти също ли си таксиметров шофьор – обърна се Нина към Ник, очевидно въодушевена от екзотиката на приятелите на Страйк.
– Не – весело отвърна Ник, – гастроентеролог съм. С Оги заедно отпразнувахме осемнайсетия си рожден ден...
– ...и Корм покани приятеля си Дейв и мен от Сейнт Моус по този случай. За пръв път отивах в Лондон, толкова се вълнувах – включи се Илса.
– ...и така се срещнахме – довърши Ник и се усмихна широко на жена си.
– И все още нямате деца след толкова години? – попита Грег, самодоволен баща на трима синове.
Настана съвсем кратичка пауза. Страйк знаеше, че Ник и Илса правеха неуспешни опити за дете от няколко години.
– Не, засега – отвърна Ник. – А ти какво работиш, Нина?
Споменаването на „Роупър – Чард“ пооживи донякъде Маргърийт, която досега се бе цупила срещу Страйк от другия край на масата, сякаш бе апетитна хапка, поставена безмилостно извън обсег.
– Майкъл Фанкорт току-що се е преместил в „Роупър – Чард“ – заяви тя. – Видях го сутринта в уебсайта му.
– Поврага, беше публично оповестено едва вчера – възкликна Нина.
Това „поврага“ напомни на Страйк как Кълпепър наричаше келнерите „друже“ и той реши, че е употребено в чест на Ник и може би за да демонстрира на Страйк, че и тя може да се смесва безпроблемно с пролетариата. (Шарлот, бившата годеница на Страйк, никога не бе променяла речника или изговора си, без значение сред какво обкръжение попадаше. Нито пък бе харесвала някого от приятелите му.)
– О, аз съм голяма почитателка на Майкъл Фанкорт – увери ги Маргърийт. – „Куха къща“ е сред любимите ми романи. Обожавам руските писатели, а нещо у Фанкорт ми напомня Достоевски...
Страйк предположи как Луси й бе казала, че е учил в Оксфорд, че е умен. Искаше му се Маргърийт да е на хиляда километра далеч и Луси да го разбира по-добре.
– Фанкорт не го бива да създава женски образи – пренебрежително отсече Нина. – Опитва се, но не му се получава. Жените му са изцяло капризи, цици и тампони.
Ник изпръхтя във виното си при звука на неочакваната дума „цици“. Страйк се разсмя, задето Ник се разсмя, а Илса ги смъмри с кискане:
– На трийсет и шест години сте и двамата. За бога.
– Аз пък мисля, че е прекрасен – повтори Маргърийт без следа от усмивка. Бе лишена от потенциален партньор, та макар и той да беше еднокрак и със свръхтегло; нямаше да си даде Майкъл Фанкорт. – И е невероятно привлекателен. Сложен и умен, винаги съм ги харесвала такива – въздъхна тя в забележка, адресирана встрани към Луси, очевидно с връзка към предишни житейски бедствия.
– Главата му е прекалено голяма за тялото – посочи Нина, лекомислено отричайки се от собственото си вълнение предишната вечер при вида на Фанкорт. – И е феноменално арогантен.
– Винаги ми се е струвало много трогателно онова, което е сторил за онзи млад американски писател – продължи Маргърийт, докато Луси се зае да вдига чиниите от ордьоврите и направи знак на Грег да й помогне в кухнята. – Да довърши романа му вместо него... Как се казваше младият романист, който почина от СПИН?
– Джо Норт – каза Нина.
– Учуден съм, че си се наканил да дойдеш тази вечер – тихо каза Ник на Страйк. – След случилото се следобед.
Ник, уви, беше привърженик на „Спърс“.
Грег, който се върна с агнешко бутче и бе дочул думите на Ник, веднага се хвана за тях.
– Сигурно много те е заболяло, Корм. А всички мислеха, че победата в кърпа им е вързана.
– Какво е това? – строго изрече Луси като учителка, призоваваща класа към ред, докато поставяше на масата платата с картофи и зеленчуци. – Без футбол, ако обичаш, Грег.
И тъй Маргърийт отново владееше топката в разговора.
– Да „Кухата къща“ е вдъхновен от къщата, която покойният му приятел е оставил на Фанкорт, място, където са били щастливи като млади. Ужасно затрогваща е. Това е една история за угризения, загуба, провалени амбиции...
– Всъщност Джо Норт е оставил къщата в съвместно владение на Майкъл Фанкорт и Оуен Куин – поправи я Нина с категоричен тон. – И двамата са написали романи, вдъхновени от нея. Този на Майкъл спечели наградата „Букър“... а този на Оуен беше оплют от всички – добави тя вметка към Страйк.
– Какво се случи с къщата? – попита Страйк Нина, докато Луси му подаваше чиния с агнешко.
– О, това беше преди цяла вечност, сигурно е била продадена – каза Нина. – Не биха искали да владеят съвместно каквото и да било, мразят се от години. Още откакто Елспет Фанкорт се самоуби заради онази пародия.
– Не знаеш ли къде е къщата?
– Той не е там – снижи почти до шепот гласа си Нина.
– Кой не е там? – попита Луси, едва прикриваща раздразнението си.
Плановете й за Страйк бяха осуетени. Сега тя вече никога нямаше да хареса Нина.
– Един от писателите ни е изчезнал – обясни Нина. – Съпругата му е помолила Корморан да го открие.
– Някой успял ли? – попита Грег.
Без съмнение, на Грег му бе омръзнало жена му да се тревожи многословно за толкова умния си, но непрактичен брат, чийто бизнес едва креташе въпреки неуморната му работа, но думата „успял“ с целия й подтекст, произнесена от Грег, подейства на Страйк като опарване с коприва.
