– Не – каза той. – Не мисля, че ти би определил Куин като успял.
– Кой те нае, Корм? Издателството ли? – попита напрегнато Луси.
– Жена му – отвърна Страйк.
– Дано е в състояние да плати сметката все пак – отбеляза Грег. – Не се хващай с клиенти с пробити джобове, Корм, това трябва да ти е първо правило в бизнеса.
– Учуден съм, че не си записваш тези перли на мъдростта – полугласно измърмори Ник на Страйк, докато Луси предлагаше на Маргърийт по още от всичко на масата (компенсация, задето нямаше да отведе Страйк у дома си и да се омъжи за него, при което той щеше да живее в къща с лъскава кафе машина само на две преки от Луси и Грег).
След вечерята се преместиха в обзаведената с бежова мека мебел дневна, където бяха връчени подаръци и картички. Луси и Грег му бяха купили нов часовник.
– Защото знам, че последният ти се счупи – поясни Луси.
Трогнат, задето тя бе запомнила, у него лумна обич и временно заличи раздразнението му, че тя го бе дотътрила тук тази вечер, че му опяваше за житейските му решения, че се бе омъжила за Грег... Свали евтиния, но вършещ работа заместител, който си бе купил сам, и вместо него сложи часовника от Луси: беше голям и лъскав, с метална каишка и приличаше на дубликат на този на Грег.
Ник и Илса му бяха купили „онова уиски, дето го обичаш“ – „Аран“, единичен малц. Силно му напомни за Шарлот, с която го беше вкусил за пръв път, ала всяка възможност за меланхоличен спомен бе пометена от неочакваната поява на прага на три фигури по пижами, най-високата от които попита:
– Ще има ли вече торта?
Страйк никога не бе искал деца (настройка, която Луси окайваше) и почти не познаваше племенниците си, защото не ги виждаше често. Най-големият и най-малкият сподириха майка си до кухнята, за да донесат тортата за рождения му ден. Средното момче обаче се насочи право към Страйк и му подаде собственоръчно изработена картичка.
– Това си ти – обясни Джак, като посочи към рисунката. – Получаваш си медала.
– Нима имаш медал? – попита Нина, усмихната и с разширени очи.
– Благодаря, Джак – каза Страйк.
– Искам да стана войник – заяви Джак.
– Вината е твоя, Корм – обади се Грег и Страйк долови известна враждебност. – Все войнишки играчки му подаряваш. Разправяш му за пистолета си.
– За двата си пистолета – поправи Джак баща си. – Имал си два пистолета – обърна се той към Страйк. – Но е трябвало да ги върнеш.
– Добра памет имаш – похвали го Страйк. – Далеч ще стигнеш.
Луси се появи с домашноприготвена торта, върху която бяха запалени трийсет и шест свещички и имаше украса от безброй разноцветни шоколадови дражета. Когато Грег загаси лампата и всички запяха, Страйк бе обзет от почти непреодолимо желание да си тръгне. Щеше да позвъни за такси в мига, в който успееше да се измъкне от стаята; междувременно залепи усмивка на лицето си, духна си свещите, избегна погледа на Маргърийт, която невъздържано го поглъщаше с очи, седнала на едно кресло наблизо. Не беше негова вината, че добронамерени приятели и роднини го караха да играе ролята на рицаря спасител на изоставени жени.
Страйк повика такси от тоалетната на долния етаж и половин час по-късно съобщи, че за съжаление, двамата с Нина трябва да тръгват; на следващия ден се налагаше да става рано.
В препълненото и шумно антре, след като Страйк сръчно избегна целувка по устата от Маргърийт, докато племенниците му беснееха, превъзбудени от изядените късно вечерта сладкиши, а Грег твърде старателно помагаше на Нина да си облече палтото, Ник прошушна на Страйк:
– Мислех, че не харесваш миньончета.
– Не ги харесвам – тихо му отвърна Страйк. – Тя задигна нещо за мен вчера.
– Нима? Тогава й покажи благодарност, като я оставиш отгоре – посъветва го Ник. – Иначе ще я смачкаш като буболечка.
16
...Не бива вечерята ни да е сурова, защото ще напълним стомаха си с кръв.
Томас Декър и Томас Мидълтън,
Още щом отвори очи на следващата сутрин, Страйк беше наясно, че не е в своето легло. Беше твърде удобно, чаршафите бяха твърде гладки; дневната светлина, нашарила завивките, идваше от друг ъгъл на стаята, а тропотът на дъжда по прозореца бе приглушен от спуснати завеси. Надигна се до седнало положение и примижал, огледа спалнята на Нина, която бе зърнал само бегло на светлината на нощна лампа предишната вечер. Видя собствения си гол торс в насрещно огледало – косматите му тъмни гърди бяха като черно петно на фона на светлосинята стена зад него.
Нина я нямаше, ала той подуши кафе. Както бе очаквал, тя бе ентусиазирана и енергична в леглото и прогони леката меланхолия, която заплашваше да го преследва след празненството за рождения му ден. Ала сега се чудеше колко скоро може да успее да се измъкне. Да се застоява, би означавало да поражда очаквания, каквито не бе готов да изпълни.
Протезата му бе подпряна на стената до леглото. Едва не се изхлузи на пода в опита да я достигне и в този момент вратата на спалнята се отвори и влезе Нина, напълно облечена и с влажна коса, с вестници под мишница, две чаши кафе в едната ръка и чиния с кроасани в другата.
