– Току-що ви отговорих – заяви нетърпеливо тя. – Вярвам в свободата на словото дори когато то разстройва хората. Тъй или иначе, дни след самоубийството на Елспет Лионора роди преждевременно близначета. При раждането нещо сериозно се объркало; момчето почина, а Орландо е... Предполагам, че вече сте я видели.
Страйк кимна и в ума му ненадейно изскочи сънят от предишната нощ: бебето, което Шарлот бе родила, но не му позволяваше да види...
– Мозъчно увредена – довърши Елизабет. – Така че Оуен изживяваше своя собствена лична трагедия и за разлика от Майкъл не си я беше докарал сам...
Тя отново се закашля и когато улови леко изненадания поглед на Страйк, направи нервен жест, с който показваше, че ще му обясни, щом пристъпът премине. Накрая, след като пийна още малко вода, тя продължи прегракнало:
– Майкъл насърчи Елспет да пише само за да му се разкара от главата, докато работи. Нямаха нищо общо. Той се ожени за нея само заради неизлечимия си комплекс, че принадлежи към ниската средна класа. А тя беше дъщеря на граф, която си въобразяваше, че бракът с Майкъл ще е безкрайни литературни сбирки и вдъхновяващи интелектуални разговори. Не си даваше сметка, че през повечето време ще е сама, докато Майкъл работеше. Беше – добави с презрение Елизабет – ограничена и лишена от находчивост жена. Ала идеята да бъде писател я въодушеви. Имате ли представа колко много хора си въобразяват, че могат да пишат? – остро се обърна агентката към Страйк. – Умът ви не може да побере какви боклуци ми пращат всеки ден. При нормални обстоятелства романът на Елспет щеше да бъде отхвърлен на мига, толкова глупав и претенциозен беше, само че обстоятелствата не бяха нормални. След като я беше подтикнал да напише проклетото произведение, Майкъл нямаше куража да й каже, че е ужасно. Даде го на издателството си и за да му угодят, те го приеха. Беше излязъл на пазара седмица преди пародията да се появи.
– В „Bombyx Mori“ Куин внушава, че Фанкорт е автор на пародията – припомни Страйк.
– Знам, че е така... И аз не бих провокирала Майкъл Фанкорт – додаде тя полугласно, но с долавяща се настойчивост да бъде чута.
– Какво имате предвид?
Настана кратка пауза, през която той едва ли не виждаше как Елизабет решава колко от всичкото да му каже.
– Запознах се с Майкъл – бавно заговори тя – в семинар върху трагедиите с основна тема отмъщение от епохата на Джеймс I. Да кажем просто, че това бе неговата стихия. Той обожава тези драматурзи: техните садизъм и жажда за мъст... изнасилване и канибализъм, скелети на отровени хора, облечени в женски дрехи... садистичното възмездие е идея фикс за Майкъл.
Тя погледна Страйк, който я наблюдаваше внимателно.
– Какво? – попита го рязко.
А той се питаше кога ли подробностите около убийството на Куин щяха да изригнат в пресата. Бентът сигурно вече поддаваше, след като Кълпепър се бе заел с този случай.
– Фанкорт осъществи ли садистично възмездие, когато предпочетохте Куин пред него?
Тя се втренчи в купата си с червена течност и с отсечено движение я бутна встрани.
– Бяхме близки приятели, много близки, но той не ми е казвал и дума от деня, в който отказах да прогоня Оуен. Положи всички усилия да отклони други писатели от агенцията ми, разправяше наляво и надясно, че съм безчестна жена, лишена от принципи. Ала аз тача свято един принцип и той го знаеше – заяви Елизабет с непоколебимост. – С написването си на пародията Оуен не стори нещо по-различно от онова, което Майкъл бе причинявал стократно на други писатели. То се знае, горчиво окайвах последиците, но беше един от случаите – от редките случаи – когато смятах, че в морален аспект Оуен е чист.
– И все пак сигурно ви е заболяло – изтъкна Страйк. – С Фанкорт сте се знаели по-отдавна, отколкото с Куин.
– Сега вече по-дълго време сме врагове, отколкото сме били приятели.
Страйк си отбеляза наум, че това не бе отговор на въпроса му.
– Не бива да мислите... Оуен невинаги беше... не беше изцяло лош – продължи неспокойно Елизабет. – Беше обсебен от мъжествеността и в живота, и в творбите си. Понякога тя бе метафора за творческия гений, но в други случаи е разглеждана като препятствие за художественото осъществяване. Сюжетът в „Грехът на Хобарт“ се гради върху необходимостта Хобарт, който има и мъжки, и женски отлики, да избира между ролята си на родител и отказването от писателски амбиции: да абортира детето си или да изостави рожбата на въображението си. Но когато опираше до ролята му на баща в реалния живот... Разбирате, че Орландо не е... Никой не би желал детето му да е... да е... но той я обичаше и тя него.
– С изключение на времето, когато е изоставял семейството си, за да се сношава с любовници и да пръска пари за хотели – вметна Страйк.
– Добре де, не би спечелил звание „Баща на годината“ – тросна се Елизабет, – но между тях имаше обич.
Над масата надвисна мълчание и Страйк реши да не го нарушава. Беше сигурен, че Елизабет Тасъл се е съгласила на тази среща, както и бе поискала предишната, по свои лични причини, а той много държеше да ги чуе. Ето защо си ядеше рибата и чакаше.
