— Нужен си ми в Ренар — казах. — Изобщо не трябваше да идваш с нас. Може и да не помниш, но аз доста се постарах да те оставя в замъка. Кодин е добър човек, но не е лесно да удържиш цяло кралство без компетентна помощ. Върни се в Призрачния, набий колкото канчета сметнеш за нужно и нека хората ми знаят, че скоро ще се върна.
— Ой! — Само Грамло вряскаше така. Обърнах се и видях някакъв мъж да бяга през навалицата. Грамло замахна и хвърли нещо, нож вероятно. Мъжът падна, без да издаде звук, на двайсетина метра от нас, в гъмжилото.
Тръгнах с Грамло натам. Хората се дърпаха настрани, освен децата, които се стичаха с радостни викове, сякаш бяхме част от някакво улично представление. Грамло издърпа дисагите си от безжизнените ръце на мъжа.
— Срязал е каишката проклетникът! Сега ше требе да платя да ми я сменят! — викна Грамло.
— Казах ти да я вържеш по-добре — сгълчах го. Малкото вещи, които Грамло беше успял да уварди в блатата, висяха вързани тук-там по седлото на Барт.
Грамло изсумтя и се наведе да си прибере ножа. Ножът беше фраснал мъжа по тила, с дръжката. Под лицето на мъртвия лъщеше локва кръв, но тя сигурно беше изтекла от носа му или от устата, когато се е ударил в калдъръма. Не си направихме труда да го обръщаме, за да проверим.
— Този град ми харесва — казах аз и двамата с Грамло се върнахме при другите.
Оставихме животните си в една конюшня и седнахме в кръчма при доковете. Наричам го кръчма, но повечето маси бяха отвън, на слънце, моля ви се, а виното го сервираха в бутилчици с формата на сълза, пъхнати в плетени кошнички. Макин беше с боси крака, по които още имаше остатъци от засъхнала кал. Райк, естествено, се оплакваше — от слънцето, от виното, дори от столовете, които нямало начин да издържат тежестта му, — но аз изобщо не го слушах. Седях и гледах корабите в пристанището. Бяха по-големи, отколкото очаквах, и по-сложни, с мачти, въжета, такелаж и големи платна. Чувствах се добре, толкова добре, колкото не се бях чувствал много отдавна. Дори болката в раните от изгаряне по лицето ми се беше кротнала сякаш, може би слънцето смекчаваше гнева ѝ. За пръв път от много време всички бяхме в настроение, усмихвахме се и говорехме за мъртвите. За брат Роу, когото щях да помня винаги, и за брат Сим, който щеше да ми липсва заради свирнята и потенциала си за нещо по-добро. Вдигнахме бутилчиците и пихме за тях.
Единствен Кент възрази срещу идеята да се върнат в планините без мен. Оставих го да протестира, докато аргументите му не свършиха и сам не стигна до заключението, че планът ми е добър. Кент си е такъв. Ако не го притискаш, накрая ще се съгласи с теб.
Станах, разкърших рамене и се протегнах под топлото слънце.
— Ще ви настигна по пътя, братя.
— Веднага ли тръгваш? — попита Макин и остави бутилчицата си.
— Да, освен ако не държиш да пием, докато всички не изгорим от слънцето, не почнем да ревем, да се кълнем в неумирающа любов и да се прегръщаме за сбогом? — рекох.
Райк плю. Изглежда, беше наследил от Роу ролята на плюещия.
— Вашият път лежи натам — продължих аз и посочих на север. — Види ми се редно да отбележа, че първата четвърт миля от него минава по улица с няколко обещаващи на вид бардака. Нямате бърза работа, така че… Колкото до мен, аз смятам да понауча това-онова за корабите.
Тръгнах с бавна стъпка след сянката си по напечения калдъръм.
— И се грижете добре за Барт — извиках през рамо.
Братята вдигнаха бутилчиците си и пиха за мое здраве.
— Ще се видим на пътя — ревнаха до един, дори Райк.
И ако Макин не беше там, сигурно щях да се отърва от тях още в този момент.
В голямо пристанище като Барлона пристават стотици кораби. Повечето са търговски и плават в крайбрежни води, натоварени със стоки, които са евтини в началната точка на курса и достатъчно скъпи в крайната. Простичко уравнение, което носи висока печалба на теория, но е съпроводено със сериозни рискове на практика. Има и бойни кораби, които на теория са собственост на барлонския принц и служат на общото благо. На практика, отново, нещата стоят по̀ иначе. На практика най-богатите търговци решават кого да сложат на трона, а основното предназначение на бойните кораби е да охраняват собствените им търговски маршрути.
Сред търговските гемии и бойните кораби на принца тук-там се виждаха чуждоземни съдове за презокеанско плаване с по три и повече мачти, корпусите им бяха високи, строени за дълбоки води. Имаше дори един огромен кораб от болно дърво, два пъти по-голям от най-големите си събратя, сивите дъски на корпуса му враснали една в друга и все още наполовина живи въпреки трионите и брадвите на дървосекачите. Ракообразни с размерите на супена чиния лепнеха по корпуса му дори над ватерлинията, мъже с бакърена кожа щъкаха по палубите, заети с дребни ремонти.
