– Е, какво друго си ми намислила, о, Всемогъща кралице? Да ти спестя ли грижите и да ти кажа направо по какви други начини можеш да ме тормозиш пълноценно?
– Знаеш, че дългът ти далеч не е изплатен.
– Дълг? За какво? Задето опитах да те освободя от Ендовиер? А когато не успях, направих всичко по силите си да те облекча? Подкупвах стражите и чиновниците с мои лични пари, за да не те нараняват прекомерно. Докато през цялото време търсех начини да те измъкна – цяла година.
Примесваше лъжи с истината, както беше учил и нея. Да, беше подкупвал стражите и чиновниците, за да се увери, че няма да бъде осакатена, когато я освободят. Но в писмото си Уесли обясняваше подробно колко малко усилия бе положил Аробин, след като разбрал, че я изпращат в Ендовиер. Как променил плановете си, доволен, че ще прекършат духа ù в мините.
– Ами Сам? – прошепна тя.
– Сам загина в ръцете на садист, който безполезният ми телохранител реши да убие. Знаеш, че не можех да си затворя очите за такова нещо. Все пак трябваше да запазя работните си отношения с Разбойническия главатар.
Истина и лъжи, лъжи и истина. Тя поклати глава и надникна към прозореца – обърканото, умислено протеже, приело отровните думи на господаря си.
– Кажи какво трябва да направя, за да ме разбереш – продължи той. – Знаеш ли защо те накарах да ми заловиш оня демон? Защото исках и двамата да чуем какво има за казване. За да сме достатъчно осведомени, когато тръгнем на война срещу краля. Не се ли питаш защо те пуснах в килията? Заедно ще свалим онова чудовище от трона, преди да е сложило пръстени на всички ни. Можеш да извикаш дори приятеля си, капитана.
– И очакваш да повярвам на всичко това?
– Имах дълго, дълго време да помисля върху ужасните неща, които ти причиних, Селена.
– Елин – тросна му се тя. – Името ми е Елин. И можеш да започнеш да ми доказваш, че си се променил, като ми върнеш семейния амулет. И като ми позволиш да използвам хората ти.
Почти чуваше как зъбните колела се завъртат в студената му, пресметлива глава.
– За какво?
Нито дума за амулета – не отричаше, че е у него.
– Искаш да свалим краля – прошепна тя, сякаш не желаеше елфическите воини пред вратата да я чуят. – Е, да го свалим тогава. Но трябва да стане по моя начин. Капитанът и моята свита няма да участват.
– А какво печеля аз? Живеем в опасни времена. Ето, днес например един от най-големите търговци на опиати бе заловен и убит от кралската стража. Много жалко, измъкнал се от трагедията, разиграла се на Пазара на сенките, но само за да го хванат, докато си купувал вечеря на няколко пресечки оттам.
Още излишни приказки, предвиден и да отвлекат вниманието ù от основното.
– Няма да изпратя на краля анонимни сведения за това място, за дейността и клиентите ти. Нито пък за демона в тъмницата ти, чиято кръв вечно ще си остане там. – Тя се поусмихна. – Опитвала съм, кръвта им не се отмива.
– Заплахи ли ми отправяш, Елин? Ами ако аз започна? Какво ще стане, ако спомена пред хората на краля, че генералът и капитанът посещават често един склад? Ако ми се изплъзне от езика, че по улиците на града му скита елфически воин? Или още по-лошо – че смъртният му враг живее в бедняшкия квартал?
– В такъв случай май ще се състезаваме до двореца. За твоя беда обаче, капитанът е изпратил свои хора до самите порти с послания в ръце, готови да ги предадат по мой сигнал.
– Ще трябва да се измъкнеш жива оттук, за да дадеш сигнал.
– Опасявам се, че сигналът е именно в това, че няма да се върнем обратно. И тримата.
Аробин отново впи студен поглед в нея.
– Колко жестока и безскрупулна си станала, любов моя. Но дали няма да се превърнеш и в тиранин? Може би е време и ти да окичиш с пръстени ръцете на последователите си.
Той бръкна в деколтето на туниката си. Елин дори не трепна, когато дългите му бели пръсти се усукаха около златна верижка, нещо издрънча глухо и...
Амулетът си беше същият, какъвто го помнеше.
Последно го бе държала с детските си ръце и с детските си очи бе гледала небесносинята му лицева страна, украсена с елен от слонова кост и златна звезда между рогата. Безсмъртният елен на Мала, носителката на огъня, доведен по тези земи от Бранън и пуснат на воля в Оуквалдския лес. Амулетът проблесна в ръцете на Аробин и той го свали от врата си.
Третият, последен Ключ на Уирда.
Той бе превърнал предците ù във велики кралици и крале, а Терасен – в недосегаемо кралство, чиито граници никой не бе успял да наруши. Докато Елин не падна в река Флорин онази съдбовна нощ, докато мъжът пред нея не свали амулета от врата ù, позволявайки на първата вражеска армия да нахлуе в земите му. След това Аробин се издигна от местния асасински главатар до самопровъзгласен крал на цялата гилдия. Навярно могъществото и влиянието му произтичаха единствено от амулета, който носеше около врата си толкова години наред – нейния амулет.
– Доста се привързах към него – отбеляза Аробин, като ù го подаде.
