Всичко това омайвало баща ми, чиито представи за книгата, естествено, нямали почти нищо общо с тези на Тафт. Вместо да я смята за студен математически трактат, баща ми виждал „Хипнеротомахия“ като преклонение пред обичта на мъжа към жената. Не познавал друго произведение на изкуството, което тъй умело да пресъздава прекрасния хаос на това чувство. Мъгливата нереалност на повествованието, непрестанното объркване на персонажите и отчаяното странстване на един мъж в търсене на обич — всичко това намирало отзвук у него.
В резултат баща ми — както впрочем и Пол в началото на проучванията си — смятал подхода на Тафт за погрешен. В деня, когато проумееш що е любов, каза веднъж баща ми, ще разбереш какво е искал да каже Колона. Той смяташе, че ако изобщо има нещо за разкриване, то ще е извън книгата — в дневници, писма, семейни документи. И макар да не е ставало дума помежду ни, според мен той винаги е подозирал, че между старинните страници наистина се крие велика тайна. Въпреки твърденията на Тафт обаче, баща ми чувствал, че това е любовна тайна: връзка между Колона и жена от по-нисък ранг; политическо буре с барут; незаконен наследник; романтична връзка, каквато си представят юношите, преди грозната ръка на реалния живот да прогони детските им мечти.
Но колкото и различни подходи да имали двамата с Тафт, когато пристигнал в Манхатън за една година изследователска работа извън Чикагския университет, баща ми усетил, че двамата напредват с огромни крачки. Къри настоял старият му приятел да се присъедини към тяхната работа. Баща ми приел. Като три звяра в обща клетка, те полагали усилия да се нагодят един към друг, кръжали подозрително, докато постепенно възникнали нови граници и ново равновесие. И все пак в онези дни времето било техен съюзник, а тримата споделяли общата си вяра в „Хипнеротомахия“. Като някакъв вселенски омбудсман старият Франческо Колона бдял над тях и ги насочвал, смекчавайки разногласията им с балсама на надеждата. И поне за известно време крехкото им единство оцелявало.
Къри, Тафт и баща ми работили заедно над десет месеца. Едва тогава Къри направил откритието, което щяло да се окаже фатално за тяхното съдружие. По това време той вече се бил издигнал над галериите и кръжал във висшите сфери на търговете с произведения на изкуството; и тъкмо докато подготвял първата си голяма продажба, се натъкнал на оръфан бележник, собственост на наскоро починал колекционер на антики.
Бележникът принадлежал на началника на генуезкото пристанище, старец с нечетлив почерк, който имал навика да записва сведения за времето и собственото си разклатено здраве, но и водел всекидневен отчет за всичко станало по кейовете през пролетта и лятото на 1497 година, включително и странните събития около пристигането на някой си Франческо Колона.
Началникът на пристанището — когото Къри наричал Генуезеца, защото никъде не се споменавало името му — събрал всички плъзнали слухове за Колона. Положил големи усилия да подслуша разговорите на Колона с местните му познати и узнал, че богатият римлянин е дошъл в Генуа, за да посрещне някакъв важен кораб, чийто товар познавал единствено той. Генуезеца започнал да носи във временното жилище на Колона сведения за всички пристигащи кораби. Веднъж го заварил да си води някакви записки, но римлянинът веднага прибрал листовете.
Ако се ограничаваше само с това, дневникът не би хвърлил почти никаква светлина над „Хипнеротомахия“. Но началникът на пристанището бил любопитен и тъй като нямал търпение да изчака кога ще пристигне корабът на Колона, решил, че единственият начин да узнае намеренията на благородника е да надникне в документите с описанието на товара. Накрая отишъл да попита брата на жена си Антонио — търговец, който понякога препродавал пиратска плячка — дали не може да наеме някой крадец да се вмъкне в жилището на Колона и да препише каквото намери там. Срещу обещанието на Генуезеца да си затвори очите пред поредната му сделка, Антонио се съгласил да помогне.
Скоро обаче Антонио открил, че дори и най-отчаяните главорези отхвърляли предложението, щом чуели името на Колона. Съгласил се само някакъв неграмотен джебчия. И все пак джебчията свършил добра работа. Изкопирал и трите документа в стаята на Колона: първият бил част от история, към която началникът на пристанището не проявил интерес и не си направил труда да я опише; вторият бил откъс от писмо със сложен чертеж на него, напълно неразбираем за Генуезеца; и третият се оказал своеобразна карта, съставена от четирите посоки на света, всяка следвана от групичка цифри, които Генуезеца напразно се мъчил да разбере. Той вече започвал да съжалява, че е наел крадеца. Но скоро се случило нещо, което го накарало да се бои за живота си.
