„Сега, читателю, ще ти разкажа как бе съставено това съчинение. С помощта на своите братя изучих кодовите книги на арабите, евреите и други древни народи. Изучих системата, наричана от кабалистите гематрия, според която, когато в Битие пише, че Авраам извел 318 мъже, за да помогнат на Лот, разбираме, че числото 318 означава само Авраамовия слуга Елиезер, защото това е сборът от еврейските букви в името на Елиезер. Научих хитрините на гърците, чиито богове говорели със загадки и чиито генерали, както описва Митотвореца в своята «История», укривали словата си хитроумно като например Хистей, който татуирал послание върху темето на своя роб, а сетне Аристагор обръснал главата на човека и прочел какво е написано.
Ще ти разкрия имената на онези учени мъже, чиято мъдрост изкова моите гатанки. Помпонио Лето, маестро на Римската академия, ученик на Вала и стар приятел на семейството ми, ме учеше на езици и превод там, където собствените ми очи и уши не се справяха. В изкуствата и хармонията на числата ме ръководеше французинът Жак Льофевр д’Етапл, почитател на Роджър Бейкън и Боеций, познавач на всички видове изчисления, които собственият ми разум не можеше да осветли. Великият Алберти, изучил изкуството си от майсторите Мазачо и Брунелески (дано геният им никога не бъде забравен), ме запозна преди много години с науката за хоризонта в живописта; възхвалявам го днес и навеки. Знанието за свещените писания на потомците на Хермес Трижди великия, пръв пророк на Египет, дължа на мъдрия Фичино, майстор на езиците и философиите, който няма равен сред последователите на Платон. И най-сетне на Андреа Алпаго, ученик на достопочтения Ибн ал Нафис, съм дълбоко задължен за въпросите, които тепърва ще се разкриват; и дано на този принос бъде погледнато по-благосклонно, отколкото на всички останали, тъй като именно в изкуството на човека да изучава самия себе си, което дава и основа на всички други изследвания, можем най-отблизо да съзерцаваме съвършенството.
Това, читателю, са моите премъдри приятели, научили каквото аз не успях, сбрали знания, що в предишни времена бяха незнайни за всички люде. Един по един те склониха пред едничката ми молба; всеки в тайна от другите измисли гатанка, на която само аз и той знаем отговора, и която само друг любител на знанията ще може да разгадае. Същите тези гатанки вмъкнах из моя текст в последователност, която не разкрих никому; и единствено отговорът може да доведе до верните ми слова.
Всичко това сторих, читателю, за да опазя тайната си, но и за да я предам на теб, ако откриеш какво съм написал. Разгадай само още две гатанки и аз ще започна да ти разкривам същината на моята крипта.“
