Като се вземе предвид колко малко ядеше и спеше, му се струваше невероятно, че се чувства толкова енергичен. Наистина, понякога го обземаше леко замайване, но то по-вероятно се дължеше на мислите за резултата от това, което планираха, отколкото на липсата на храна и почивка. Той се оттласна от волана и слезе от колата. Влезе през врата, на която пишеше „ПРОДАЖБИ НА ДРЕБНО“, и се озова в помещение от около четири квадратни метра, отделено с преграда от складовата част. Зад обкован с поцинкована ламарина тезгях, който разделяше помещението, седеше слаб мъж, приведен над компютър. Всичко у него беше сиво — косата, кожата, работния гащеризон. Когато Юсеф влезе, той откъсна поглед от монитора. Очите му също бяха сиви.
Изправи се и се приведе над тезгяха. Със ставането си раздвижи въздуха и горчивият застоял мирис на евтин тютюн изпълни пространството между двамата.
— Може ли да вляза? — попита Юсеф.
— Заповядайте — отвърна мъжът. — С какво мога да бъда полезен?
Юсеф извади списък.
— Имам нужда от дебели, изолиращи работни ръкавици, защитна маска и антифони.
Мъжът въздъхна и измъкна изпод тезгяха опърпан каталог.
— Най-добре е да разгледате това. Тук има всичко, което предлагаме — той отвори каталога, запрелиства изпомачканите страници и спря, когато стигна частта с ръкавиците. Посочи произволно една от снимките. — Ето, тук има описания. Така ще си създадете представа за дебелината и гъвкавостта на материята. Зависи какво искате да работите с тях, нали разбирате? — Той побутна каталога към Юсеф. — Вие ще си решите какво ви трябва.
Юсеф кимна. Започна да разглежда каталога, малко слисан от огромния избор. Докато четеше описанията на стоките, неволно се усмихна. По някаква причина „Про-тек“ не включваше проекта, по който той работеше, в списъка на дейностите, които можеха да бъдат извършвани с предлаганите от тях защитни средства. Ако Сивият господин зад тезгяха разбереше за какво става дума, сигурно щеше да се напикае от страх. Но той никога нямаше да узнае истината. Юсеф действаше крайно внимателно. Не оставяше никакви следи. Склад за продажба на химически материали на едро и дребно в Уейкфийлд. Специализиран магазин за продажба на бои от производител в Олдам. Магазин за мотоциклетни аксесоари в Лийдс. Магазин за лабораторни материали в Клекхийтън. И никога, никога, нито веднъж в Брадфийлд, където съществуваше макар и минимална възможност да бъде забелязан от някой познат. И всеки път се бе обличал подходящо за ролята. Бояджийски гащеризон. Кожен костюм на рокер. Идеално изгладена риза и лек панталон, с много химикалки в защитен калъф в джобчето на ризата. Плащаше в брой. Невидимият.
Избра необходимото и посочи всичко, което му трябваше, като добави за всеки случай и защитен нагръдник. Склададжията въведе кодовете на стоките и уведоми Юсеф, че исканото от него ще бъде донесено след минута. Когато Юсеф понечи да плати в брой, човекът сякаш се озадачи.
— Нямате ли кредитна карта? — попита той недоверчиво.
— Нямам фирмена — излъга Юсеф. — Съжалявам, приятел, имам само в брой.
Склададжията поклати глава.
— Е, и това ще свърши работа. Вашите хора си падат по кеш, нали?
Юсеф се намръщи.
— Какви мои хора?
Ръцете му в джобовете се свиха в юмруци.
— Ами мюсюлманите. Четох някъде, че било в разрез с религията ви да плащате с лихва и така нататък — човекът сви уста и издаде упорито долната си челюст. — Не съм расист, просто констатирам факт.
Юсеф се опита да диша дълбоко. Така погледнато, отношението на този човек беше съвсем умерено. Беше се сблъсквал с много, много по-лошо от това. Но напоследък бе станал свръхчувствителен към всичко, което намирисваше дори съвсем слабо на предразсъдък. Тези неща укрепваха решението му да върви по избрания път, да изпълни докрай заплануваното.
— Щом така мислите — отвърна той. Нямаше желание да влиза в пререкания, та човекът да го запомни — от друга страна не искаше и да премълчи.
Появата на покупките го спаси от необходимостта да продължи разговора. Той ги взе и излезе, без да отговори на поздрава на склададжията.
Движението по магистралата беше натоварено, затова връщането в Брадфийлд му отне почти час. Едва успя да отдели време, за да занесе покупките в гарсониерата, но не можеше да ги остави да се търкалят в микробуса. Ако Радж, Санджар или баща му ги видеха, това би предизвикало редица въпроси, на които категорично не би искал да отговаря.
