Като че ли в отговор на молитвите й, Сам Еванс надникна през вратата. Карол кимна в знак, че може да влезе. Отношението й към Сам беше двузначно открай време. Знаеше, че той е амбициозен, и защото навремето самата тя се бе отличавала със същото, разбираше колко ценна и същевременно опасна черта е това у един криминалист. Разпознаваше инстинкта му на единак, защото той много приличаше на нейния. Той не умееше да работи в екип. Но и тя самата не беше кой знае колко добра в това отношение, когато имаше неговия чин. Беше се научила на работа в екип, защото попадна в екип, с който си струваше да се работи. В нрава на Сам се забелязваха доста от нейните собствени черти, които тя можеше да разпознае и да прости. Това, което не можеше да прости, беше склонността му да действа зад гърба на другите. Тя знаеше, че той шпионира колегите си, но достатъчно ловко, за да не бъде разкрит досега. Навремето я беше накиснал пред Брандън, само за да повдигне допълнително стойността на собствените си заслуги. Казано накратко, не можеше да му вярва безрезервно, което създаваше все повече проблеми, колкото по-активно започваше да работи екипът.
— Струва ми се, че открих нещо, шефе — каза той малко самодоволно, докато сядаше. Подръпна панталоните си над коленете, за да съхрани идеалния ръб, и изпъна рамене под безукорно изгладената риза.
Карол не смееше да се надява.
— И какво е това нещо?
Той подхвърли разпечатката на оригиналния мейл на бюрото й и почака, докато тя го прочете.
— Говорих с Бинди. Този Рийс Бътлър, който я преследвал, нападнал Роби пред хотела, в който отборът бил отседнал в Бирмингам. Ченгетата го прибрали, но го пуснали с предупреждение. Разговарях с колегата, който го е арестувал. На Бътлър му се разминало, защото Роби и Бинди не искали случаят да се раздуха в медиите. Така или иначе, впоследствие същият този детектив Сингх държал Бътлър под око. Навестявал го, следял той да свали чекиджийската декорация от стените, и да не припарва нито до единия, нито до другия. Бътлър се кълнял, че му било минало. Твърдял, че изгубил душевното си равновесие, след като останал без работа. Държал се като добро момче в продължение на няколко месеца, после си намерил нова работа и се пренесъл в Нюкасъл. И сега идва хубавото, шефе — Сам не пропусна задължителната драматична пауза. — Той работи като лаборант във фармацевтична фирма.
Карол знаеше от опит, че в процеса на всяко разследване много по-често можеш да станеш жертва на фалшива следа, отколкото да се нахраниш прилично в полицейския стол. Но при липсата на по-убедителна следа, по която да тръгне, тя беше склонна да приеме и тази.
— Чудесна работа, Сам. Искам да се свържеш с полицията на Нортъмбрия и да провериш дали не могат да ни дадат адреса му.
Усмивката на Сам й напомни физиономията на Нелсън, когато му поднасяше купичка, пълна с пилешки дробчета. Той постави пред нея друг лист, като поясни:
— Домашен адрес и адрес на работното място.
Сега вече тя си позволи да отговори на усмивката му. Оставаше въпросът дали да накарат полицията на Нортъмбрия да се намеси. Решението не й отне много време. Карол си каза, че иска да види сама жилището на Рийс Бътлър. Не й се искаше да прехвърля тази задача на някакъв униформен полицай, който нямаше да знае какво да търси. Тя бутна стола си назад и стана.
— Е, какво чакаме тогава?
Юсеф отвори хладилника. Стъклената каничка стоеше на рафта, почти пълна с прозрачна течност, но на дъното й се беше оформил слоят от кристалчета, който му беше необходим. Извади внимателно каничката и я постави на масата. Беше приготвил вече стъклена фуния, в която бе поставил хартиен филтър. Затвори очи и замънка молитва към пророка да се намеси и да помогне за успешното осъществяване на плановете му. После вдигна каната и започна да налива течността през филтъра.
Отне му по-малко време, отколкото бе очаквал. Взря се през прозорчето на защитната маска в купчината бели кристалчета. Количеството му се струваше прекалено малко, за да може да предизвика катастрофата, която го уверяваха, че ще последва. Но какво знаеше той? Учили го бяха единствено да търгува с разни парцали. Трябваше да разчита на това, което му беше казано. Иначе нищо не би имало смисъл — нито безсънните нощи, нито духовното преобразяване, нито страданието, което щеше да причини на близките си. Не бе възможно той да е единственият, който се чувства така. Просто се налагаше да преодолее слабостта си и да се съсредоточи върху крайната цел.
Извади полека филтърната хартия от фунията и изсипа съдържанието в купа леденостудена вода. Разбърка кристалите, за да ги измие от остатъците на течността, от която се бяха утаили. После разпредели експлозива в половин дузина картонени чинии, за да може да съхне при възможно най-малък риск от експлозия.
Бутна назад защитната маска и поклати удивено глава. Беше се справил. Беше направил достатъчно ТАТР, за да взриви централната трибуна на стадиона „Виктория Парк“. До утре сутринта оставаше само да се съберат останалите съставни части.
