Но какво тогава извличаш от цялата работа? Възможно ли е да става дума за политическа позиция? Посланието да е нещо от рода на „унищожете богатите“? Да не би да си някакъв неомарксистки воин, поставил си за цел да наказва тези, които трупат богатства и отказват да ги споделят с онези, които са си останали там, откъдето нашите герои са тръгнали? Може да се открие известен смисъл… — той се загледа в тавана, прехвърляйки мисълта в главата си, оглеждайки я от различни ъгли.
— Но ако наистина е така, защо тогава не огласиш кой си? Не можеш да изпратиш политическо послание, ако то е написано на език, който никой не разбира. Не. Ти не правиш това, за да подчертаеш някакъв абстрактен политически възглед. Въпреки всичко, тук има нещо лично.
Той се почеса по главата. Господи, как копнееше да вземе истински душ, да стои дълго под поройно течащата вода, да почисти косата и да прочисти главата си. Сестрата бе казала, че утре може и да стане. Ще увият скобата в тънко домакинско фолио, ще залепят покритието за крака му и после ще видим какво ще стане.
— Е, ако не става дума за секс или за политика, каква е идеята? Какво извличаш ти от всичко това? Ако ставаше дума само за Роби, бих повярвал, че е отмъщение за нещо, случило се през ученическите ви години — той ти е отнел нещо, унизил те е, наскърбил те е по някакъв начин, за което може и да не подозира. Но ми се струва невероятно Дани Уейд да се е провинил в нещо подобно. Дани е бил типичното кротко момче — особняк — занимавал се с макети на железници, за бога! Такива момчета се намират толкова ниско долу по хранителната верига, че за по-жалки считат само онези, които едва са се отървали от преместване в училище за бавноразвиващи се — Тони въздъхна. — Няма логика.
Логично беше друго — че убиецът трябва все да е оставил някакви следи. Като се има предвид, че местните са приели смъртта на Дани Уейд за нещастен случай, най-вероятно по онова време е имало само някакви повърхностни проучвания на място, още повече след като било установено, че Яна няма никаква полза от смъртта на Дани. Но дори сега, ако човек зададеше правилните въпроси, би могъл да получи и отговорите, които го интересуват. Някой може да е забелязал как Дани се е срещнал с убиеца в кръчмата. Някой може да е забелязал как убиецът е пристигнал в дома на Дани в нощта на убийството. Ако само не беше прикован към болничното легло, това, че Карол отхвърляше интуитивните му заключения, не би било пречка. Би могъл сам да отиде в Дор и да поговори с местните хора. Въпреки че, като се позамисли човек, това невинаги беше най-разумният подход.
На всеки човек, с който той успяваше да установи контакт, обикновено се падаше поне по още един, който долавяше странностите на психиката му и излизаше от контрол. През целия си живот Тони бе имал чувството, че само се представя за човешко същество. Това беше маскарад, който невинаги успяваше да заблуди всички. А пък и скобата на коляното със сигурност нямаше да помогне. Разбира се, всички тези разсъждения нямаха никакво значение, защото сега той не можеше да отиде в Дор, за да се поогледа на своя глава. Тони въздъхна раздразнено. После изведнъж очите му се разшириха. Имаше човек, който бе в състояние да изтръгне информация и от монах, дал обет за мълчание. И този човек му дължеше услуга.
Усмихнат, Тони посегна към телефона.
Карол оглеждаше подчинените си. Всички или се взираха в мониторите пред себе си, или бяха погълнати от телефонни разговори. Тя измъкна миниатюрна бутилчица водка от чекмеджето на бюрото си, отвори я, държейки ръцете си под плота, и я изля дискретно в кафето си. От травмите, които работата бе причинила на нея самата, тя беше успяла да научи, че алкохолът е добър приятел, но лош господар. Той почти бе успял да я подчини, но тя бе успяла да се изтръгне от зависимостта и сега без усилие беше в състояние да се убеди, че владее положението. В нейния случай истината беше, че във време на стрес и безизходица, в моменти като сегашния, това бе начин да намери убежище и сили. Особено когато Тони го нямаше.
Не че той би я упрекнал. Никога не би предприел нещо толкова драстично. Не, по-скоро самото му присъствие би й подействало като укор и напомняне, че има и други възможности за бягство. Възможности, до които те неколкократно се бяха докосвали преди. Но всеки път, когато се насочеха един към друг, се намираше нещо да им попречи. Обикновено нещо, свързано с работата им. Наистина върховна ирония, мислеше си Карол — че именно това, което ги събираше, винаги издигаше препятствия по пътя им един към друг. И нито един от двамата не успяваше да намери начин да заобиколи тези препятствия, докато възникналата възможност не отминеше безвъзвратно.
Тя пиеше на малки глътки, чувстваше как напитката прониква в организма й и се наслаждаваше на усещането. Господи, наистина имаха нужда от нещо, което да задвижи този случай напред.
