Всичко приключи за секунди. Една жена с елегантен шлифер мина близо до неговата маса. Успя да види само гърба й, докато тя продължи към вратата, която водеше към терасата на покрива. Там жената седна с гръб към него и постави пред себе си бутилка минерална вода. Главата й беше покрита с тъмен шал. Искаше му се да можеше да седне при нея, да облекчи обзелата го самота.
Сега имаше на масата пред себе си и спортния раздел на вестника. Насили се да изгълта остатъка от кейка, прокарвайки го с кока-кола. После започна спокойно да събира разпилените страници, опитвайки се да прикрие прилошаването от набързо погълнатото голямо количество захар, взе вестника и се упъти към изхода.
Нямаше сили да издържи до момента, когато щеше да се качи в микробуса. Влезе в мъжката тоалетна, заключи се в една кабинка и започна да прелиства несръчно спортните страници с потни от напрежение пръсти. Там, пъхнат по някакво иронично стечение на обстоятелствата между двете страници, на които анализатори коментираха шансовете на „Брадфийлд Виктория“ без Роби Бишоп, в найлонов джоб, се намираше документът, с който утре щеше да успее да се озове на мястото, където трябваше да бъде. Беше факс, изпратен привидно от административния директор на „Брадфийлд Виктория“ до фирмата, която се занимаваше с поддръжката на електрическите съоръжения на стадиона, в който се съобщаваше за проблем с електрическо табло под трибуната „Албърт Вести“. Имаше и още един факс, с който фирмата по поддръжката прехвърляше спешната поръчка на „А1 Електрикълс“.
Юсеф задигна дълбоко, позволи си да се отпусне за миг. Щяха да го осъществят. Щеше да бъде незабравимо. От утре светът щеше да се промени. Инш‘аллах8.
Тони мобилизира цялата си воля и стъпи със здравия си крак на пода. Това беше достатъчно, за да бъде другият му крак пронизан от болка като с назъбен нож, независимо от това, че скобата крепеше здраво пострадалото място. Той стисна зъби и помагайки си с ръце, придвижи другия си крак, описвайки с него дъга във въздуха. Когато кракът стигна до ръба на леглото, той го пусна и почти падна напред, оставяйки се на гравитацията, за да застане горе-долу изправен. По челото му бе избила пот и той я избърса с опакото на ръката си. За да го пуснат оттук, трябваше да се научи да прави и това.
Той спря за миг, разпределил тежестта на тялото си между десния крак и задните си части, опрени на ръба на леглото. Когато гръдният му кош престана да се повдига забързано, той посегна към подлакътните патерици, които се беше научил да ползва по-рано днес. Хвана ги внимателно и провери дали е поставил стабилно ръцете си до лактите в пластмасовите халки. Гумените накрайници на патериците — здраво опрени в пода. Поемаме си дълбоко дъх…
Тони се оттласна и застана прав, удивен, че стои толкова стабилно. Премести патериците напред, пристъпи със здравия крак, другият го последва, пръстите му докоснаха пода, той отпусна миниатюрна частица от тежестта на тялото си върху болното коляно. Прониза го болка, но не беше непоносима. Можеше да я преодолее, стиснал едновременно зъби и мускулите на задните си части.
След пет минути вече беше успял да се добере до тоалетната. Връщането му отне осем минути, но дори за това кратко време той забеляза, че движенията му започнаха да стават по-уверени, не бяха вече толкова резки; щеше да има с какво да се похвали пред Карол, когато тя дойдеше следващия път. Щеше да има нужда от помощта й, ако смяташе да се прибере у дома. Нямаше да му бъде лесно да поиска това от нея, но подозираше, че ще му бъде още по-трудно, ако решеше да изчака тя да му го предложи.
Още няколко минути изтекоха, докато успя да си легне и да се нагласи отново в леглото. Закле се, че никога вече нямаше да приема за даденост обикновеното ставане от леглото, за да отиде до тоалетната. Не го беше грижа дали биха му се подигравали, беше готов да стои и да обяснява на хората: „Вижте ме само — току-що станах и успях да отида сам до тук. Видяхте ли? Не е ли забележително?“
След като вече се беше разположил удобно, нямаше извинение да не насочи отново мислите си към Роби Бишоп и Дани Уейд. Или по-скоро към Дани Уейд и Роби Бишоп. Възможно бе и Дани Уейд да не е първата жертва на Сянката, но след старателно ровене из интернет, Тони не беше успял да открие нищо, което би могло да мине за по-ранна проява на уменията му.
— Струва ми се, че обичаш планирането и крайния резултат, но се вълнуваш особено от самото деяние — поде той. — Технически погледнато, все още не си истински сериен убиец, но вървиш в тази посока. Необичайното при теб се дължи на това, че подбудите при повечето серийни убийства са сексуални. Може на пръв поглед невинаги да изглежда така, но всеки път се оказва, че именно това е сърцевината на случая — увреждане в системата, което налага изкривени сценарии, с които да се постигне онова, което идва естествено за повечето хора. Но ти нямаш за цел нищо подобно, нали? За теб жертвите не представляват интерес като тяло, като обект на желание. Поне не и на сексуално желание.
